"Умни" думички, снесени от знаеща уста

Голям смях пада у дома, когато изръся някоя "умнотия" - понеже нали претендирам да владея що годе родния си език. Сигурна съм, че на всички се случва. Ето какво стана.

Завивам на един светофар. От пресечката излиза микробус, обаче мен не ме вижда и, за да не стане беля - давам му път. Затова ли, що ли, колегата водач на МПС ми маха изключително сърдечно и ми се усмихва, сякаш снощи сме били на чалга-бар заедно.

Е-хе-е-е - викам аз - видя ли тоя къв беше ухилен до зъбите?

И сама прихвам. А синовете ми, като се позамислиха, ме подиграваха поне половин час. Ама нали стана весело, не се сърдя - в края на краищата аз съм го снесла "умното" нещо.
Та, думата ми беше за това - дали се хващаме понякога да грешим самите ние. И склонни ли сме да се самоиронизираме, поправяме и т.н.