Две стихотворения

Случка

Пред паметник старица спря
и ме изгледа мълчалива.
Но разума ми не разбра
защо оставя стрък коприва?!

Подминах и със тон учтив
попитах я защо го прави.
А тя отвърна: - Той е жив!
Мъртъв е, който го забрави...

- И все пак - любопитствам аз -
защо положихте коприва?
Старицата ме стрелна с глас:
- Защото нация сме дива!
Да се опари, който днес
изхвърли този стрък със злоба!
Събарят българи без чест
дори и бюстове над гроба!

Каква сме нация, кажете?
Това и по света не чух.
Ще ни осъдят вековете
на Аспаруховия дух!


Път през бури
Посвещавам на проф. д-р Стоян Радев

Животът ни е спекула от думи
в безпокоен наниз може би.
Събрал със спомени в албуми
фотографирани човешките съдби.

Не съм се занимавал с политика
и не това е мойто амплоа.
Но до земи почитам историка
и мога да броя от Я до А!

Не се чудете, че броя обратно
на солунските братя буквописа.
В безвремието пишем акуратно
за политиците. Но те какви са?!

Дали не са предатели, които
отнемат вярата ни в българския род
или онези чужденци, които скрито
подготвят ни за робския живот?

Не се страхувам днес от мафиоти-
със злоба амбицирани докрай.
Боя се само от онези патриоти,
които смятат Демокрацията - рай!

Белязани от времето жестоко,
преследват ни със пулса на гнева.
Презират ни със чувство еднооко
под своите безмерни синева.

България е бременна от злоба.
България агонизира в беднота.
Гробари сякаш и копаят гроба,
преди да бъде мъртва за света!

България, ухаела на рози,
на дъхав, плодороден чернозем,
пак стене във крака на мафиози -
проституира в политически харем!

Не съм написал истинският стих -
да бъде и в учебника положен.
Но в своя път през бури преоткрих,
че днес във времената ни безбожни,
живеем сред предатели - велможи!



Днес ми попаднаха. Случайно.
Написани са от Стефан Николаев (нищо не знам за него). Посветени са на проф. д-р ист. н. Стоян Радев. Роден в с. Аврен - Варненско. Един от 200-те учени на ХХ век, оставили диря в науката и признати в Европа и в Америка. Жалко, че тук малко знаем за него.