24 октомври 2007

Що не си сверя часовника - да ме пита човек...

... и да не знам какво да му отговоря. Хем съм редови даскал, дето се мъчи с честен труд, почтено и пълноценно да си върши работата, че и да припечелва по нещо... Хем си въобразявам, че мога разни (допълнителни) работи... Хем не знам къде и как да си продам труда и уменията. Ненапразно хората мислят за даскалиците, че не са кой знае колко находчиви и пробивни. От известно време ми се натрупват такива, че и по-лоши мисли. За мое лично съжаление.
За какво иде реч ли? Ами за ей това - в нашата сфера се е наложило мнението, че учителят трябва да може всичко и да разбира от всичко. Че защо бе, хора?

  • Защо като съм обикновен учител по български и литература да съм длъжна да изготвям сценарии?
  • Защо да мога да правя рецитали, че и да подготвям рецитаторите "на ниво"?
  • Защо да мога и да съм длъжна да пиша статии за вестници (местни и малотиражни, ама все пак...) ?
  • Защо да трябва да правя дизайнерски проекти на календари, покани, сценография?

Че нали има специалисти за тези неща - сценаристи, режисьори, журналисти. Те са МАЙСТОРИ в своята си област! Ама за техния труд се ПЛАЩА. Пък за моите усилия (кога успешни, кога - не) едно "потупване по рамото и похвала пред строя" няма, а плащане - хич! Аз съм у-ч-и-т-е-л. Не пенкилер! Работата ми е да уча учениците да говорят и пишат на книжовен български език.
Та за какво оревавам орталъка да си кажа накрая. Иска ми се да си сверя часовника. Надявам се по-младите, по-осеферени и по-опитни от мен хора да ми налеят в главицата акъл. Как да си продам знанията и уменията в друга сфера.

3 коментара:

arhivatora каза...

честно, не рабрах какво е провокирало този пост, но знам че и аз мисля по този начин - като трябва да направиш нещо от което не разбираш, просто си наеми човек, който се занимава с това.
качество.

поздрави от мен.

GaN каза...

Много ми е позната ситуацията. Мислех си обаче, че само в малките градове е така, но явно не е.

Още си спомням как учителите правеха какво ли не. Организираха сценки, състезания, рецитали и какво ли още не, за което по принцип си има хора, но не! Директорката като каже! Край! Даже се сещам за учителката ми по информатика, която постоянно получаваше нареждания да прави презентации, покани и все неща, които нямат нищо общо с работата й!

kenkal каза...

Това е убийствено - и като знаеш, че работиш даром...