02 юни 2008

"Курс ... за квалификация на мъжете"

Уроци за мъже? А може би напътствия за съпрузи?

Като четох статийката на Петър Събев и после като се дивих на големия материал с многото коментари при Бу, рекох да пусна нещо в този дух и аз. Не че е много в темата, но ми изникна в съзнанието един разказ на Николай Хайтов. Той донякъде разкрива какви са били "половите взаимоотношения" в немалко български семейства аха-аха докъм средата на ХХ век и как находчиво хората могат да се върнат към природата и да се поучат от нейните уроци!


- (...) Ти целуваш ли жена си?
- Аз - казва - право да ти кажа, скърцам със зъбите, та съм нямал време.
- Нямал си време! Да взема, че да те подбера с тоягата, да те удрям и да не ти казвам за какво... Такава кротка женица имаш и със зъби да и скърцаш! Да и се зъбиш като вълк! Ами тя какво прави, когато ти скърцаш?
- Зачулва се през лицето, трепери като лист и си мълчи.
(...)
- Да съм аз на твое място и на твоите години, че да видиш какво става! Ще се върна в село, (...) Женското сърце лесно се топли. Не ти трябва огън и пламък, не ти трябва борина, всичко става от лесно по-лесно, иска се хубава дума само да и пошепнеш в ухото, както кочът го направи с овцата. Аз от овнешки езици не разбирам , но зная какво и рече: "Сърце мое - рече, - хубава си, драга ми си, много те обичам!" Косата и малко ще погалиш - ти видя ли как кочът среса овцата? (...)
... На другия ден идва си Мерко рано-рано, закичен на ухото със здравец. Питам го:
- Как е?
- Топ е! - хили се той. - Мериносът - кай - цървулите ми не може да завърже! Но аз съм му благодарен, ще го гледам като брат и на рогите му две големи свещи ще запаля - едната от мене, другата от булката...
(...)
- Питам, защото всички мъже в това село или връзват жените си, или им скърцат със зъби, или ги повалят само с поглед. А защо не раздадете пистолети на мъжете? Вадиш пистолета и нататък е лесно!
(...)
- Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете... Ще докараме коча да видят обноски, а пък аз ще се заема със словесното!
- Ама чакай! - вика пълномощникът. - Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш? Коч в читалището, дето се провеждат културните мероприятия! На това отгоре с овца!
Викам на пълномощника:
- Ами това не е ли култура, бе, другарю, да умеят хората да се обичат?
(...)
Меракът ми е да преминат един ден всичките мъже край мене и да ги видя накичени със здравец - като Юмера.

За тези, които се чудят що е туй, ще обясня - разказът се казва "Мерак", включен е в сборника "Диви разкази" на Николай Хайтов и е един от любимите ми - още от времето, когато се чудех за какво точно става дума в него.

Напътствията към младите булки не знам какви са били някога, но ми се струва, че като хора по-близки до природата, нашите деди не ще да са се поучавали по този начин относно секса и брачните обязаности. :) Все пак за семейното здраве се говори, пък за нашите селски семейства само хубави работи съм чувала да се говори.

И за един филм се сетих - "Господин за един ден" - то в него ясно си е показано, че булка Пурковица не се дърпа твърде-твърде на мъжа си. Ама пусто не са били просветени как да се пазят от неконтролираното продължаване на рода. Иначе при тях нещата са си напълно природни.

ПП Ако някой може да ми даде линк към целия текст на "Мерак" (щото аз не открих този разказ) и към откъс от "Господин за един ден", ще съм благодарна .

2 коментара:

Анонимен каза...

страшен е, много ги обичам Дивите разкази :)

kenkal каза...

Разгеле, някой се обади. Бях си помислила, че такива откъси никой не чете вече. Камо ли за пълните текстове.
А "Диви разкази" са ми толкова любими, точно заради "дивотията" в тях!

:))