09 юли 2008

Онези неща, които... (Кръчма фикшън)

В някои сайтове съм чела рубрики от рода "Фен фикшън". След като прочетох следните думи, се развълнувах от свой вариант - кръчма фикшън.
Какво можеш да научиш в една селска кръчма?
Ще разбереш онова, което е станало вън. Ако си със саката приказка и петимен за слушане, ще научиш един куп неща, които се забравят веднага, три-четири, които се помнят и след изтрезняване, и едно-две, дето, като се сетиш за тях, ще ти дойде пак да се напиеш...
Написаното е извадка от разказ на Боян Биолчев.

От позицията на жена, която гледа на кръчмата с други очи и не е посещавала никога селската кръчма, съм особено заинтересувана що за неща се научават там. Затова се обръщам към господата GaN's Blog, Mix - Канев, Архиватора, Tsvetkoff, Петър Събев, Графът, Кака Сийка, Тишо , Черничево: Какви може да са тези неща, а? Дайте своите варианти. Надявам се да стане интересно.
Разбира се и други могат да се включат.

10 коментара:

В. Николов каза...

СЕЛСКАТА КРЪЧМА
Моята първа асоциация, когато се спомене селската кръчма, се заключава в миризмата на мента и мастика, която те лъхва още от вратата на това "питейно заведение". В някои случаи тя можеше да е съчетана и с онази до болка позната ни от многото панаири и събори миризма на кебапчета, поставени върху скарата, но това не беше задължително, тъй като мъжете на село не отиваха в кръчмата, за да се нахранят. Те не отиваха там и заради напиването. Вярно, село без пияници е като цирк без клоун, но същите тези пияници обикновено бяха и безделници, та затова те изкрънкваха чашката си край казана за варене на ракия, а не в кръчмата, поради простата причина, че на първото място тя беше безплатна, а пък те се явяваха като едни вещи дегустатори, даващи експертна оценка за качеството на материала, излизащ от драгоценната медна тръбичка.
Та, именно в тази вмирисана на мента и мастика зала, с опушени стени, с дървени, сковани от дъсчици върху метален скелет столове и маси, ме водеше моят дядо. Длъжен съм да кажа, че той не водеше само мен, а цяла армия малчугани, тъй като лятос на село се събирахме всички братовчеди, за да запълним ваканцията с поредната порция преживявания, на които бе толкова богато нашето детство.
Още с влизането се пренасяхме в един свят, предназначен само за възрастни мъже, в който ние бяхме допускани само, за да добием представа какво ни предстои когато навлезем в тази възраст и да се научим как е правилно да се държим. Недейте да мислите, че бе забранено в кръчмата да влизат и жени - съвсем не. Но когато на вратата се появеше забрадката на някоя от стопанките в селото, всички разговори мигом стихваха, независимо каква е била темата в момента. Изпитваше се някакво страхопочитание към посетителките в този мъжки храм, дръзнали да се появят и смутят уединението на съпрузите си. Причините за посещението на жени в кръчмата бяха изключително прозаични и се свеждаха предимно до две: или внучето е надало доста силен и нетърпелив вик за купуване на някакво лакомство (най-често обикновена вафла или локум), или, което се случваше по-рядко, да смъмри "своя човек", защото "кое време стана, а децата са гладни и не могат да те чакат цяла вечер, непрокопсаник такъв". Горе-долу същата бе причината и за нашето посещение на тази сакрална сграда: да хапнем по една вафла, да изпием по една лимонада... Консумирайки благата на дядовото благоволение, ние сядахме на някоя свободна маса и се заслушвахме в разговорите на тези по своему мъдри мъже. А разговорите бяха изключително разнообразни и богати: като се започне от състоянието на реколтата, премине се през международното положение, та се стигне до селските клюки и закачки, показващи живата връзка между всички членове на това малко, но сплотено общество. Междувременно не бяхме оставяни да се чувстваме изолирани и непрекъснато бяхме заливани с въпроси от рода на: как върви училището, колко двойки изкара тази година, с каква баница те посрещна баба ти, какво правят вашите, расте ли пишката и т.н., и т.н., с други думи ние се чувствахме неразделна част от гореспоменатото общество. Разбира се, нашата цел не беше да прекараме вечерта в тази иначе симпатична компания, а да погълнем колкото е възможно по-бързо предоставеното ни от дядо и от кръчмаря лакомство след което да се изнесем като изтребители навън, където ни чакаха я гумената топка, полуспихната от многото ритане, я железният обръч, подкарван от специално извита пръчка с много голяма доза майсторство и без който ние не правехме нито крачка извън леглата си. След нашето излизане може би разговорите са ставали по-мъжки, по-сериозни, закачките - по-пиперливи, но в мен това ще остане само като предположение. Железен закон за тези неуки, но природно интелигентни хора бе, че пред деца и пред жени мръсна дума не се изговаря. Играейки отвън ние отвреме-навреме чувахме общ спонтанен и гръмогласен смях, но колкото пъти се опитвахме да влезем, за да разберем причината за него, последиците бяха едни и същи: или ни изгонваха обратно навън, или млъкваха, сякаш нищо не се е случило. Крехките детски уши не биваше да бъдат омърсявани с "нечисти" приказки.
Цялата картина се случваше само вечер, когато всички вече бяха свършили работата си по полето и по грижите за домашните животни, и имаха право на своята активна почивка и социални контакти. Там, в този импровизиран парламент всеки имаше еднаквото право да критикува, да си каже болката, да помоли за помощ... Никой не се чувстваше изолиран или пренебрегнат. Мисля си, че при днешните средства за комуникация ние сме къде-къде по-изолирани и подтиснати от нашите предци.
Това, в общи линии, е картината, която изниква в моето съзнание при споменаването на думата "кръчма", която няма нищо общо със съдържанието, което днес влагаме в нея и където мъжете отиваха да наквасят уста, да се информират и да си "почешат" езиците, а не да се напият като казаци.
След време започнах да забелязвам рафтовете с наредени по тях бутилки, старото и прашасало радио, покрито с бродирана завеска, единствената медия в селото по времето, когато нашите родители са били деца и неработеща вече, да разбирам, че кръчмарят редовно разрежда питиетата, така че може погрешно да си помислиш, че издържаш на пиене, да науча, че интересните шишета, в които се наливаха питиетата, се наричат юзчета (на турски юз е 100), макар че от тях имаше такива с най-различна вместимост, но всичко не можа да изтрие очарованието на това по своему вълшебно място.
И, накрая, за да не си помислите, че мъжете командваха "парада", ще ви разкажа един анекдот, който ми разказваше баба ми по повод на кръчмата: Вечер, цялата челяд се е събрала около софрата и само чакат стопанина на къщата, който е още в кръчмата и порядъчно закъснява. По едно време майката казва на едно от децата си:
-Я иди в кръчмата да видиш баща ти прав ли стои или е седнал.
При което детето запитало каква е разликата, а майката отговорила:
-Ако е седнал, значи скоро ще си дойде, а ако е прав, значи той още не е седнал и няма смисъл да го чакаме, ще вечеряме без него.

kenkal каза...

Николов, страхотно разказани спомени!
Аз най-искрено съжалявам, че правилото "пред деца и пред жени мръсна дума не се изговаря" отдавна вече не се спазва. По-възрастните като че ли още се придържат към него, но онези на средна възраст и по-млади съзнателно и агресивно го потъпкват.
Благодаря ти за споделените спомени.

BORIME4KA каза...

Макар и да закриха любимата ми кръчма, там се запознах с много интересни и различни хора. Научих строго определена математическа последователност за пиене на бира, там се зарибих по руската музика и по-специално Любе, научих се да играя билярд, да флиртувам с поглед и да бягам бързо, след като гаджето на човека, с който съм флиртувал ме подгони :) Иначе - кръчмата е един своеобразен храм, но аз в по-голямата част от времето май съм атеист по темата, така че нека другите пичове да кажат повече!

Графът каза...

Николов чудесно е казал всичко, каквото има да се казва! А есенцията е "разговорите на тези по своему мъдри мъже. А разговорите бяха изключително разнообразни и богати: като се започне от състоянието на реколтата, премине се през международното положение, та се стигне до селските клюки и закачки, показващи живата връзка между всички членове на това малко, но сплотено общество."
Ами, това е...
Аз съвсем малко ще добавя: ако си в непознато място и не си само пътьом, непременно отиди в кръчмата. Само там ще можеш да поопознаеш хората му, а и те да те "приемат" ако си достатъчно умен да съобразиш как да се държиш. :)

kenkal каза...

Господа, кръчмата като институция за мен е terra inkognita. Чела съм, слушала съм, но не съм била част от живота на нито една. Затова ми е особено интересно какво е за мъжът това място. Разбира се днешните питиепродавници, в които ходи мало и голямо, много чужди съвсем малко свои, някак си не ми стоят в съзнанието като Кръчмата. Затова, Пешо, хубаво е, че си имал такова свое място. И Графе, ценен е съветът ти първо да посетиш кръчмата, за да те приемат, но май няма да ми се случи на мен.
От мненията на Николов и на Графа, пък и от много художествена литература съм добила впечатление, че това е мястото за социализация на новите членове на малкото общество. Там се "отъркалват" и "издумват" нещата от живота (семеен и обществен). Обаче още ме вълнува какви може да са нещата, които като научиш в кръчмата, ще запомниш и от кои пак ще ти се доще да се напиеш?

Георги каза...

За мен селската кръчма си е уютно и приятно място... обикновено. Не говорим за изключенията.
А в нея се говори за всичко, което хората правят - те си нямат блогове и интернет, а иначе си споделят, както ти и аз си споделяме.
Гиньов Ваньо какво направил, пък бай Тодор се пак изгубил, но го намерили... ей, какъв беше тоя човек - сметка да направи, пък сега не го бива... Минчо, кога ще идва синът ти от града?
Да не забравя, че кръчмата в Черничево е и най-подходящото място за разгорещени турнири /не на вързано/ по брижд белот.
С други думи - една кръчма е място, което носи неподражаемата атмосфера на селото и аромата - преносно и буквално :) - на хората, влезли в нея.
Всяко кръчма е различна и затова никога няма да придобиеш 100% пълна представа за Кръчмата като цяло. Така, ако посетиш 10 исторически града на различни места в Западна Европа, ще имаш приблизително 10 различни представи за историческите средновековни градове... и все пак ще има е нещо общо :)

kenkal каза...

@ Георги: Много ми хареса това "неподражаемата атмосфера на селото и аромата - преносно и буквално :) - на хората, влезли в нея".
Страхотно си го казал. Може би същото можем да кажем и за градските автобуси, ама там атмосферата, колкото и задушевна да е, не е изпълнена с позитивизма на кръчмата :)

arhivatora каза...

сори, нямам какво да добавя.
лудница е, не е ли на живо, няма сми~.

Графът каза...

kenkal, въпросите Ви са с много усещане.
За жените има вариант „кръчмата” – някое любимо място в махалата, където се събират вечер, докато мъжете са в кръчмата. И в общи линии става същото (без пиенето, разбира се) – „Гиньов Ваньо какво направил, пък бай Тодор се пак изгубил, но го намерили... ей, какъв беше тоя човек - сметка да направи, пък сега не го бива... Минке, кога ще идва синът ти от града?”, както добре описва Георги. С някои характерни особености – „нощес кучето на Гана вдовицата много лаеше; вчера Пена от горната махала прала чергите, та реката се размътила” и др.п. :)
Редовното напиване в кръчмата е второстепенно и не всеобщо явление. „Пияниците” си се знаят, те са извън „социалната атмосфера”, нещо като неизбежна екзотика. А пийването по чашка просто необходим „инструмент”. Ако е самоцел щяха да си пият в къщи без пари. Ами то и сега не казваме ли „да пийнем по едно кафе да си поприказваме”? И жените често не стоят с празни ръце на тези раздумки - коя плете, коя нещо друго.
Още едно важно условие има – това са хора, които живеят на едно място, в една общност. Сравнение с градския транспорт на големите градове не е удачно – разликата е огромна.
Всичко гореказано важи за селата и съвсем малките градчета със запазен стар „аромат”. В големите градове и да пише „Кръчма” си е само табела.

kenkal каза...

Сравнението с транспорта целеше точно да наблегне на различията. Имаче съм съгласна с казаното до момента.
:)