27 август 2008

Бизнес - великият Бог на...

-Какво е това, което те кара да ме оставиш и ти заповядва, сякаш си роб? - попита тя с изражение на недоволство.
- Бизнес, и то е много важно - каза и той с усмивка и я целуна.
- И кой е този Бизнес, та има власт над тебе, който си цар? Да не би това да е името на твоя Бог, на който всички вие се кланяте, както моят народ се кланя на Бога на Слънцето?
Франсис се усмихна на толкова сполучливо направеното от нея сравнение и отговори:
- Бизнес е великият Бог на американците. Освен това той е много страшен бог и когато погубва, погубва страшно и бързо.
- И ти си си навлякъл недоволството му? - попита царицата.
- Уви, да, макар и да не зная с какво. Трябва да отида на Уол Стрийт...
- Там ли е неговият олтар? - прекъсна го тя.
- Да, там е неговият олтар - отговори Франсис - и трябва да разбера с какво съм го оскърбил и с какво мога да го омилостивя и да изкупя вината си.


Това е цитат от "Сърцата на тримата" на Джек Лондон. Романът е публикуван за първи път през 1918 година и за онова време думите, че Бизнес е великият Бог на американците, са били истина. Днес обаче истината е различна. Не мислите ли?
Днес със сигурност можем да кажем, че Бизнес е великият Бог на хората от цял свят (с малки изключения). А олтари този Бог има навсякъде. И навсякъде хората принасят жертви на тези олтари, и се прекланят пред вездесъщото величие на Бизнес.
Ако си позволим да преработим тези думи за българската действителност, сигурно бихме казали, че Бизнес и ЕС са Великите Богове на нашия народ; че в Брюксел е техният олтар, на който принасяме своите приношения, задавеме въпросите си и правим опити да ги омилостивим и да изкупим вината си; а еврокомисарите са техните жреци.
:-(

3 коментара:

Unknown каза...

Ако наистина смятахме Брюксел за олтар и ЕС за бог на народа ни, едва ли щяхме да сме на това дередже, Нела... По-скоро в Брюксел са "ония европейци, дето трябва да ги надхитрим" в представите ни... Ние много обичаме да заобикаляме всякакви закони и системи!

Unknown каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Анонимен каза...

Възможно е и това. Но аз възприемам нещата така. Все едно сме туземци, които трябва да се прекланят пред божествата и да чакат повеление свише. Без да е необходимо да мислят и планират сами действията си. А когато нещо не стане, както трябва - "така са наредили боговете" + вдигане на рамена.