20 август 2008

Какво се иска от нас в края на краищата?

Всички знаем, че всяко нещо задължително се чете преди да се подпише.
Практиката обаче е съвсем различна.
Отиваш в банката за заем и подписваш паникьосано в бързината. Ако започнеш да четеш - ти се сърдят, дори ти се карат, че им губиш времето.
Отиваш на лекар и подписваш амбулаторен лист. И ако поискаш обяснение или пък се загледаш в написаното - те гледат под вежди.

Вчера ми се наложи да подписвам показания на детето ми, снети от служебно лице в мое присъствие. След съставянето на документа служителят прочете написаното и попита детето дали нещо може да добави. След разпечатването го повика да подпише и после трябваше и аз да подпиша. Аз се зачетох. В отговор на моето внимание господинът се обиди, започна да нервничи, откровено си каза, че няма нужда да чета написаното толкова подробно. Достатъчно било да подпиша, защото той нямал интерес да променя, да крие или да добавя нещо.
Отговорих, че съм длъжна да чета всеки документ, който подписвам. Наблегнах на това, че и в банките и в здравните заведения уж нямат интерес да ни лъжат, но подписваме често документи в наш ущърб. Освен това казах, че така давам пример на детето си, че преди да подпише, трябва да чете. Служителят ми заяви, че в банките е съвсем друго. А в полицията нещата не стоят така.

Сега се питам какво се иска от обикновения гражданин:
- да чете и подписва след като е разбрал всичко;
- да подписва без да пита;
- да чака да му прочетат и да сложи отпечатък от пръст, за да не обиди с излишното си любопитство някого;
- да подписва празни листи, защото някой си няма интерес да те излъже;
- какво?

3 коментара:

vasilev каза...

Аз се сблъсках преди време със същото в прокоратурата. Първо ме направиха на маймуна на няколко пъти да бия път по нощите и накрая ми се скараха, че е трябвало, видиш ли, да тръгна още по-рано. Когата дойде ред да си подпиша показанията, които младата прокурорка беше натракала с 2 пръста на компютъра, тя ме се нацупи, че искам да ги прочета. Аз помислих, че като е в тези среди ще ми влезе в положението и с усмивка казах: ами знам ли какво пише там, може в затвора да ме вкарате като го подпиша. Ей, съжалих, че си отворих голямата уста. Небето почерня, земята се отвори...
Все пак прочетох всичко. Абе, че бях го казал аз, бях. Ама не го пишеше с моите думи :)
ПС: Следващия път в такава ситуация ако отида да помогна на някого ще гледам да се измъкна преди да дойдат силите на реда, че си е бая разправия и губене на време!

kenkal каза...

Ей затова казват хората, че няма ненаказано добро.
това в кръга на шегата, разбира се. Но като те разкарват не знам колко си пъти, като ти се цупят и като не си сигурен дали работата ще получи очаквания развой... Хм! Ами нормално е после да не ти се занимава.

GaN каза...

Аз съм си патил 1-2 пъти така от недочитане на договори и вече като подписвам нещо задължително чета. Наше право си е, ако искаме цял ден да го четем, така че да не ти пука какво казват или, че се нервят. Трябва да знаем какво подписваме, че иначе може да стане страшно :)