Приказка без край - моето продължение

Поканена да участвам от Ганчо и Тинчето, приемам щафетата и се включвам в инициативата за набиране на дълготрайни семейни спонсори на SOS Детски селища България. Включвам се със закъснение, но ...

И друг път съм споделяла, че едни от любимите ми приказки са тези на един латвиец - Имант Зиедонис. Неговите "Цветни приказки" незаслужено не са особено популярни у нас. А могат наистина на много да ни научат. Предлагам ви откъс от приказката "Кроко и Дил":

(...) А Карленс взе, че и той си купи крокодил и го нарече Дил. Забравих да ви кажа, че моят се казваше Кроко.
Ето кога започнаха истинските главоболия! През лятото, веднага щом пристигнахме на вилата, крокодилите си направиха нилска кал. Изляха цялата вода от варела във вадата и започнаха да месят земята с коремите си. Подскочат и - пльос! По корем в калта: хопа! хапа! хопа! ра-па-па! Разпльокаха земята като тесто за палачинки. Когато се приближихме, от чернилката ни посрещнаха четири страшни искрящи очи.
На другия ден се намъкнаха в бараката и решиха да си поиграят. Трябва да ви кажа, че на крокодилите винаги им хрумват гълтащи игри. Кроко предложи:
- Хайде да си подхвърляме разни неща. Който успее да ги хване във въздуха и да ги глътне, той е победител, а който не успее - губи. Хвърляй пръв - аз ще ловя.
Дил взе от рафта тенекиена кутия, пълна с пирони, и я хвърли. Но Кроко не напразно беше тренирал с крушката. Отвори огромната си уста и глътна всичките пирони. Последваха ги клещите и чукът. Тогава Дил запрати катинара от хамбара, един такъв ръждясал. Но този път катинарът профуча покрай устата на Кроко. И крокодилите си смениха местата. Дил веднага глътна дървения метър (в сгънат вид), градинската ножица, четири топки за тенис и ракетата за федербал. А след това Кроко глътна и гиричката.
Вечерта Кроко каза:
- Тежи ми на корема.
- А какво има в корема ти?
- Гиричка.
Аз отначало не повярвах и си помислих, че Кроко просто не знае значението на тази дума и нарича гиричка някаква болест.
- Ти знаеш ли какво е това гиричка?
- Това е нещо много тежко.
- И къде е сега това нещо?
- Там - каза Кроко и се потупа по корема.
Аз моментално запалих колата, напъхах крокодила в багажника и ние полетяхме към поликлиниката.

Лекарят видя Кроко на рентген и каза:
- Хаос!
- Какво, какво? - не разбрах аз.
- Хаос!- повтори лекарят. - В корема му е пълен хаос.
- Не може да бъде - каза Кроко. - Там е гиричката.
- Млъкни малко - казах аз.
- Хаос! - каза лекарят.
- Какъв хаос! Това е гиричка с топки от двете страни.
- Млъкни, крокодил такъв! - ядоса се лекарят. - Изпратете го в пункта за метални отпадъци! За претопяване!
Бяхму попаднали на нервен лекар.
- Не го пращайте за метални отпадъци, докторе - помолих аз. - Направете му клизма.
- Каква ти клизма!? На операционната!
И помъкнаха бедния Кроко към операционната. Естествено по време на операцията бяха извадени още някои крокодибски поразии. Като например карбуратор за мотоциклет "Ява".
След всички тези тъжни събития ние с Карленс решихме, че не бива повече да мъчим крокодилите. Както се казва, всяка жива душа трябва да живее там, където е нейният въздух, нейната вода. А при нас въздухът е малкокрокодилен, а водата - слабо крокодилна. Затова един ден заведохме Кроко и Дил до голямата карта на света.
(...)

За хората, които искат да подпомагат едно SOS семейство, има различни възможности:

еднократно дарение;
постоянно дарителство;
предметни дарения;
работа за младежите;
завещания и наследства.

Всеки сам решава кога и как да помогне. Дано помощта ни е навременна.

За да продължат приказката каня Стоян и Нуша.
Сигурна съм, че имат подходяща приказка.