08 февруари 2009

Голямото четене в миниатюра

Преди време се наложи да поопразним семейната библиотека и да зенесем немалка част от книгите си в дома на родителите ми. По този начин направихме място за книгите на децата, че бяхме почнали да се чудим къде в нашето малко жилище да събираме и съхраняваме книгите си. Наложи се да приберем кашоните с книгите на тавана в родния ми дом. Просто нямаше място в секциите в стаите. Месец и половина по-късно баща ми от вратата ни подхвана да се качваме на тавана, за да видим каква изненада ни е подготвил. Оказа се, че подредените в кашони книги не му харесват, защото трябва да рови, за да си избере нещо за четене. Пък и на едно местенце видял гризано от мишле! Затова той направил затварящи се книжни рафтове (от стари мебели), на които прилежно подредил книгите по категории - учебници, български, детски, чужди автори. На едната вратичката написал Народна билиотека "Иван Вазов". Най-хубавото е, че редовно си избира книга и с интерес чете. Понякога и ремарки оставя след себе си, но гледа да се контролира в писането по книгите. Сега се чуди какво име да даде на третия шкаф с книги - дали Христо Смирненски, или Гео Милев. :) Вторият шкаф гордо носи името на Христо Ботев.

Снощи си приказвахме за това, че негов приятел му се присмивал, че не следи филмите по n-брой телевизии, а чете книги. Ама пък аз съм доволна, че упражнява мозъка си, уплътнява си безсънните нощи (като възрастен човек понякога не му се спи) с четене и изразява мнение или пък пита за неща, които не са му станали ясни, влиза в дискусии. Последното му откритие (негово си малко и съвсем лично) е свързано с Илия Рашков Блъсков, който пише "все за нашия край, бе"! "За Черковна пише, за Провадия... Ама защо пише Ясъ-тепе, като ние си го знаем Яз тепе?" Това е старото име на неговото родно село - Ветрино. И с такова искрено чувство на гордост, че за нашия край чете в книга, говори...

"Трябва нас да дойдат да снимат за "Голямото четене" - каза вчера. "Аз в единия край на масата, майка ти в другия и четем, четем!"

Та така - голямото четене в един малък провинциален дом на двойка пенсионери е факт!

3 коментара:

Графът каза...

Моля, поздравете родителите си от мен и им предайте моето искрено уважение!

kanew каза...

И аз съм като твоя татко. Втората ми библиотека е в мазето. Ние, в панелките, нямаме тавани:-)

kenkal каза...

:) Графе, благодаря! Ще им предам.
:) Канев, те имат щастието да живеят в къщата си, градена с любов и упоритост. А аз съм щастлива, че тя е моят роден дом. Тяхната маза разкрива пред посетителите си освен бурканите със зимнина и една малка изложба, за която някой ден може би ще разкажа.