Песен за Дочо

Днес, докато ровех из архивните си тефтерчета, намерих текстове на няколко песни от репертоара на студентската група за политически песни, в която пеех.
Преписвам я така, както съм я записала в тефтерчето. Не помня мелодията й, но понякога като че ли ми проблясва нещичко. Ако случайно тук попаднат колеги от тази група, поздравявам ги. Поздрави и на ръководителя на групата и преподавател в учителския институт - Евгени Мирев. Не съм чувала нищо нито за него, нито за някого от групата. Всъщност преди години видях една колежка - Марияна, която продължава да се занимава с музика и продължава да обикаля страната като самодеец. За нея специални поздрави!

Песен за Дочо
(Дочо Михайлов - местен герой)

текст народен
музика Евгени Мирев

Снощи си минах, мале мо,
край Дживил село голямо,
край Дживилските гробища,
край юнашките гробове,
на Дочо, на войводата
и на Дочовите другари.

Дочо на гроба седеше,
с кървава свирка свиреше
и към Добруджа гледаше.
Свирката свири, говори:
"Слушайте, мало и голямо,
слушайте, моми и момци,
слушайте роби и робини!

Стига сме робство търпели,
стига сме сълзи ронили,
стига сме кърви газили!
Ами се всички сберете,
кат вихър страшен станете
по добруджанските полета.
Де има робство, тиранство
кат буря го пометете,
да се от робство отървем!"