05 април 2009

Хванахме се за зелено

Времето се оправи и народът плъзна по поляни и гори. Ние пък отидохме на скали. Катерачите катериха, а ние - зяпачите - зяпахме. На скалите над Дивдядово бях водила сина си да катери, но до самото място не бях стигала. Сега отидохме цялото семейство.

Още не се беше вдигнала мъглата над квартала, когато потеглихме към Шумен. Пътуването беше приятно и недълго. Стигнахме до полянката над скалите, от която тръгва пътеката надолу, оставихме колата и поехме. Гледката от площадката за наблюдение е прекрасна. Слънцето блестеше в очите ни, но все пак се получи добра снимка. В краката ни се шири квартал Дивдядово и се открива гледка доста надалеко.

От тази площадка стръмно надолу води пътека, която минава по странни места. Ако нямаше кой да води, бих си помислила, че свършва в една плитка пещера. Да, ама ние си имахме водачи! Стигаме до дъното на пещерата и хлътваме под нея през една дупка. Оттам следва пътека, която за мен си е доста сериозно изпитание - стръмна, с участъци по скали с парапет (Слава Богу че го има!), на места с много дребни камъчета, които сериозно се хлъзгат... Надолу слизах особено внимателно и бавно, защото ставата ми не е съвсем укрепнала (седем месеца от операцията след счупването отбелязахме с това пътуване), но слязох успешно. Благодаря на моите мъже за търпението и помощта!
На мястото за катерене вече бяха пристигнали други катерачи по втората пътека. Тя започва от квартала и води нагоре. Казват, че и тя е доста стръмна и тежка, но при нея липсва скален участък с парапет. Компанията се събра. Последва оглед и избор на маршрути за катерене. Започнаха да накачат избраните маршрути.

На мен като на любопитен човек ми беше интересно навсякъде, а като майка ми беше драго да виждам момчето си да накача и после още и още да катери. Мислех си, че ще ми доскучее по някое време, но това не стана. Неусетно часовете се изнизваха, новите катерачи (те тепърва се учат) се катереха на горна, а по-опитните - на долна осигуровка.

Височината си е сериозна и сигурно в началото е страшно да гледаш надолу. А после адреналинът и усилието да преодолееш себе си, и постигнатата цел ти носи чисто удоволствие.

Малкият също реши да катери, въпреки първоначалната му нагласа само да гледа.

Появиха се и други спортисти - парапланеристи (дано ги определям вярно). Те се спускаха отгоре и не издаваха никакъв шум, рееха се на групи или самостоятелно. Гледката си струваше - още повече че се въртяха пред луната. На моменти изглеждаха сякаш ползват самата луна за ветрило.


Това място е така закътано от вятър и е на припек, че за нас си беше истинска слънчева баня. Някои се зачервихме, други потъмняха. Като цяло всички търсихме сянка, но заради неразлистените още дървета такава нямаше.

Когато решихме да тръгваме, слънцето все още не се беше скрило зад скалите. Изкатерих пътеката по-бързо, но с доста пъшкане и силно зачервени бузи.

В пещерата под площадката за наблюдение се поспряхме да поема дъх и направихме още няколко снимки на Дивдядово, но вече в сянката на баира - преди залез слънце. Шуменци явно обичат да се разхождат до това място. На полянката имаше доста хора, съзерцаващи панорамата.

Пътуването обратно до Варна мина още по-приятно. Като притъмня ни се отприщи музикалното настроение и изпяхме целия си репертоар - народни, хумористични, модерни песни; канони, двуглас, триглас... пълна програма.

Днес имахме абсолютно единодушно решение да се наспим и го спазихме. Аз съм с мускулна треска, но ми харесва. Такава умора си пожелавам по-често да ме хваща и такова настроение по-дълго да ме държи. Същото пожелавам на всички!

:) :) :)


7 коментара:

Павел Борисов Николов каза...

Ох, и мене ме сърбят отдавна петите за пътешествия!

kenkal каза...

Тогава си плюй на петите и тръгвай. Във вашия край е пълно с близки обекти за пешеходен туризъм.

kanew каза...

Ох, вече не ставам за тежки пешеходни пътешествия.
Един от прадядавците ми е роден в Дивдядово, но аз никога не съм ходил в този край.

Стоян Стоянов каза...

Тъй като заглавието на публикацията ми звучи като реплика към една моя скорошна такава, не мога да не коментирам. :)

Първо - Добре дошла на Дивдядовските скали!

Денят наистина беше идеален за подобни разходки. Аз за съжаление не успях да се разходя, понеже през уикенда имах гости от далече.

Иначе огледах скалите с бинокъла и видях и хората по равните места, и катерачите по Дивдядовския зандан (скалния масив, който е показан на снимките), и парапланеристите... Може и Вас да съм видял но... :)

Пътечката, по която сте слезли и сте се качили после наистина е най-трудния участък от пътя между Дивдядово и върха на Платото. Въпреки това той стана по-лесен, откакто сложиха парапетите преди няколко години. Дотогава си се качвахме без тях :)

П.П - На пещерата, в която сте "хлътнали", й викаме "Охлюва". Някога беше по просторна куполовидна зала по чиято стена спираловидно вървеше тънка скална пътечка (оттам и името). После я затрупаха разни иманяри, които копаха дупки над и във нея. Сега трябва да се сгънеш на три ката, та да минеш през останалата тясна дупка.

kenkal каза...

Канев, в нашия край има много красиви места за обикаляне и виждане. И съвсем не всички са тежки за ходене. Ти си разказвал, че си живял във Варна - и тук има хубави места за пешеходен туризъм.
:)
Стояне, тайно се надявах да те позная сред хората и лично да се запознаем. Но не е късно и това да стане. Ние пък гледахме с бинокъл отгоре - търсихме дома на наш приятел от Дивдядово, но не го намерихме. Иначе се виждаше чудесно какво правят хората по дворовете си. Пещерата Охлюва наистина пази спомени от различни пребиваващи. В една дълбока дупка (като кладенец) снимах боклуци от еднократни туристи. Сиреч такива, дето инцидентно отиват някъде на зелено да изпият по няколко бири и след тях - потоп.

Пътеката си беше сериозна - ако го нямаше парапета не знам как щяха да ме изтеглят нагоре. Надолу може и с търкаляне. ;) Пък момчетата щяха да си се качват и слизат и без парапета. Но с него е по-сигурно и спокойно.

Стоян Стоянов каза...

Дълбоката дупка (като кладенец) според някои наистина е играела роля на кладенец (т.е. резервоар за вода). Като съдя по това, че скалите са варовици, въобще не ми се вярва да е това.

Дупката според мен е играла роля на склад за различни храни (житни, плодове, месо и т.н.) на монасите, които са обитавали нишите по тези скали (наричани още скални манастири).

Ако си спомняш къде точно се намира дупката или разгледаш снимките, ще забележиш че по скалите срещу нея се забелязва една решетка. Тя е сложена върху изсечена скална пътечка, която води именно към тези ниши. Затвориха я заради един фатален инцидент с дете.

Сега наистина пишман-туристите си мислят, че е контейнер за боклук. :(

kenkal каза...

Да решетка има и е близко до ума, че сложена там е с цел безопасност. За жалост понякога не преценяваме добре силите си. Инцидентите с деца, пък и с възрастни, са най-често заради прекалена самоувереност. И твърдя, че това не е валидно само за ходенето по скали и планини. Хм... Отклоних се от темата.