История и природа под носа ни

Струва ми се, че повечето хора не виждат какво имат под носа си, а все гледат надалеко. Аз естествено не правя изключение. Все искам да видя красотите и забележителностите по далечните краища, а тук, дето ми е на една ръка разстояние и на 30 минути пешком, не съм ходила. Ама отидох - видях най сетне археологическите разкопки над квартала. Намират се в местността Джанавара, над кварталАспарухово във Варна. Обозначени са като "Комплекс Шкорпил" - аз не разбрах дали това е било манастир или част от крепост, но и няма кого да попитам. Знам, че през лятото там копаят. И откриват по нещо ново.

За мен представляваше интерес гробът на втория брат Шкорпил - Хермин и паметникът, издигнат от Варненското археологично дружество.

По този път се идва от Аспарухово.

Минава се през символични порти и след десетина метра се вижда насреща паметникът и вдясно руините от древната сграда.



Тишината се нарушава от птичите песни и... странно, от тракането на влака - при положение че той минава отатък моста.
Шум от движещите се автомобили по магистралата за Бургас не се чува, въпреки че е само на хвърлей от мястото.


Има прекрасни полянки, на които доста хора си правят пикник - спокойно е и си на крачка от града, пък в гората.
Жалко, че масово се изсича от кого ли не и се замърсява от "почиващи" глупаци.
***
***

Тук трябваше да има снимка на дървената табела, указваща посоката за старините. На влизане я видяхме висяща само на един пирон и сочеща към земята, но аз спрях детето да я снима. На връщане - 10 минути по-късно - вече я нямаше. Дали чичкото с количката с клонак я е взел или братята роми, черпещи се на полянката, са я употребили за барбекюто си - не е ясно. Кофти ми стана, че не я намерихме на връщане.

Та така - този път и пред носа си разгледах какво има.
А има и красота, и история, и спокойствие.
И, за жалост, човешка мръсотия, нехайство и безстопанственост.