Уж празници, пък някак настроението не е истински празнично. И май не само аз не се усещам празнично - като че ли доста хора се насилват да се засмеят. То не бяха черни и скандални хроники, то не беше чудо. Как да се усмихнеш и да разрешиш на сърцето си да се отпусне.
Въпреки всичко обаче трябва да се живее някак този живот. За тези думи ми повлия един стар руски филм, показван по местната телевизия вчера - "Съдбата на човека". Трябва да се намери смисъл да се живее човешки и истински, въпреки ужасните периретии по пътя ни.
За мен смисълът е следният - да живеем като хора, а не като скотове; да възпитаваме хора, а не животни; да не забравяме, че за малко сме на този свят и той трябва да съществува и след нас.
Честит ден на детето на всички, които са деца!
2 коментара:
Вече благодарих на двама-трима, сега благодаря и на теб.
Довечера, като си дойде мама от работа, ще празнувам - с торта и течен шоколад. :)
:) Ами ако не е подготвила? Ти си намери детска компания (ти не се ли усещаш понякога дете?) и отивай да играеш на фунийки например. Пък после и на сладолед с плодове да отидеш не е лошо.
;)
Днес със сина ми точно това си приказвахме - че се окопаваме зад възглавници и маси и играем на самолетчета и фунийки в домашни условия. (заради мен - пак не трябва да вървя)
Публикуване на коментар