Предизвикани мисли

По повод написаното от Блага за изтърваното поколение и за глутницата са следните мои излияния.

И аз имам подобен случай - от края на май месец. И аз се чувствах обидена, гневна, безсилна... Написаното по този повод не пуснах в блога - няма и да го пусна, нито пък ще разказвам случката. Думата ми е за изтъваните наши деца, които от стремежа си да възпитаваме в свобода и без ограничения изтървахме. Превърнахме ги в рожби на слободията, на безнравствеността. Направихме ги материални скотове, за които нагонът и първичните инстинкти са издигнати в култ (не в светиня!!!).

Съвременният родител трепери над детето си да е нахранено, облечено и задоволено - телефони, компютри, коли, МР-3, апарати, видеокамери); да бъдат спазвани неговите детски права; да не бъде стресирано от правила и задължения; да не падне прах върху главицата му; някой да не го обиди... И накрая се стига до там, че съвременното отроче се дехуманизира или, така както казва Блага, то се превръща в част от глутницата "озверели помияри", която тероризира човешкото общество. В коментара си обясних защо това определение е много сполучливо и точно -

Блага говори за побеснели помияри. Тук е и тънката разлика между кучето, вълка и озверелия помияр.

Озверелият помияр не е куче (домашен любимец, помощник и другар на човека, приятел в трудностите) - той е нещо страшно. Той няма приятели, той има само врагове, ръководи се от два нагона - глад и секс - и ако не можеш да го смачкаш, трябва да го избягваш. От друго (освен от сила и злоба) той не разбира.

А от вълка той, помиярът, е още по-далеко. Вълкът живее в общество, ръководено от изключително строги правила. Ако някое малко вълче не се покорява на правилата и на йерархията в глутницата, то бива жестоко наказано. А за човешките озверели помияри правила НЯМА! Нито пък съществива понятието йерархия, уважение и т.п.

Затова подкрепям определението на Блага. Мисля, че е доста сполучливо.

Баща ми има една приказка за такива родители, които не възпитават, не контролират децата си, които ги презадоволяват материално и не ги държат отговорни за нищо. Той пита "Златни лайненца ли ще ти сере?" (или "Ще ти изяде главата някой ден!") и отговорът идва с ей такива случки като разказаната от Блага. Аз пък знам нещо от баба си - "Прекален светец и Богу не е драг". А днес прекаляваме с много неща и плодовете на слободията и прекалеността вече ги берем. По-вярно е да кажа, че тези плодове ни цапардосват по главите и скоро може да ни претрепят. Просто защото му изтървахме края и защото прекалихме.


Тук вече трябва да цитирам и още един свой коментар на другата статия на Блага, защото смятам, че не цялото младо поколение е изтървано.

Много вярно казано, но не абсолютно вярно. Винаги има изключения. Лошото е, че днес изключение са свестните, отговорните и адекватните родители.
Може би преди години е било обранто - не знам.
За мен трагедията на днешния ден се състои в това, че доброто е рядкост (дори скъпоценна рядкост, която не се оценява по достойнство, тя дори не се осъзнава като такава), а лошото е правило.

Продължава да има изключения и те са около нас, но по-трудно ги забелязваме. Те, неизтърваните млади хора, се интересуват от света, от литература, от кино; ходят на театър, спортуват, събират се и си говорят тихо (дори правят забележки на родителите си, когато без нужда се увлекат и увеличат децибела, без да се карат). Те имат различни интереси, но се спогаждат и са си интересни един на друг, ценят се един друг; те проявяват търпимост, но и упоритост, когато е нужно.

Аз познавам такива млади хора. И в тях ми е надеждата. Вярвам, че те са истински свестни хора и ще бъдат истински грижовни родители.

В един блог за забавления може да се прочете "Меморандумът на едно дете" - радвам се, че го намерих точно сега като по поръчка. Преди години една колежка ми го беше дала като текст, но бях забравила за него. А е ценно четиво.