24 септември 2009

Сблъсък между колело и кола


Синът ми е колоездач - вече съм писала, че не ползва градския транспорт, когато е възможно (сиреч при сухо време). Аспаруховия мост го преодолява бързо, но редовно разказва за некоректни шофьори. Днес е претърпял лека катастрофа малко след моста (спирка "8 декември"), която обаче ще си остане само в нашите спомени.

Ситуацията:
Четвъртък, 17.30 часа.
Ужасно задръстване в посока към града до средата на моста, започващо от светофара на Полиграфията.
Отбивката за ул. "Девня" е затворена поради ремонт - цялото движение се насочва към града (варненци прекрасно знаят това).
Най-дясната лента е затворена за движение, (автомобилите, въпреки това са задръстени там) синът ми се движи с колелото на границата между двете ленти, но възможно най-вдясно.
Такси с номер СА 9410 ТХ му сече пътя отляво надясно, блъска го странично и съответно го събаря.
Отнесен преден калник, охлузени лакът, китка, глезен и бедро са резултатите от сблъсъка.
Шофьорът на таксито слиза, разтърсва падналия, наругава го.
Момчето ми е здраво и във видима кондиция.
Таксиджията го оставя и си поема по неговия си път.
Синът ми се съвзема още, когато той изчезва.
Изправя си колелото и след неуспешен опит да си прибере калника от пътя (през него минава ТИР) потегля.
Смидетелите са много, но вяма време за снемане на данни (пък и не е негова работа това) и го съветват да вземе номера на колата.

Действията:
Разговор по телефона да ни уведоми какво се е случило и питане какво да прави - има номера на таксито.
Съвет да намери първия полицай и да пита какво се прави в такива случаи.
Намира полицай (явно днес патрулки са кът) след упорито търсене, който го съветва да подаде жалба в І РПУ, защото то е най-близо.
Пътуване до съответното РПУ (баща му е на работа, аз съм на родителска среща в момента) и разговор с дежурния. Дежурният го съветва да пие една вода, да се оправи и да забрави случилото се, защото процедурата е сложна, няма (записани) свидетели и той не е пострадал много!
Възможностите на полицията са единствено да открият по номера таксито и шофьора и да търсят записи от камери.

Процедурата:
Издаване на медицинско удостоверение, че е пострадал (при едно кожно ожулване сигурно биха ни се изсмели, че въобще се занимаваме) да вадим медицинско.
Подаване на жалба в РПУ и повдигане на съдебен иск за избягал от мястото на катастрофата водач на МПС.
Таксиджията обжалва акта, ако въобще бъде издаден такъв.
Съдебно дело. Дума срещу дума или викане на измислени свидетели (и от двете страни - познайте кой може да осигури повече свидетели) за удостоверяване на обстоятелствата; търсене на записи от камерите на пътя - точно там камери няма, пък и не е нужно навсякъде да ги има - и прекратяване на делото поради недостиг на данни или пък оневиняване на шофьора.

Очакван краен резултат:
Таксиметровият шофьор няма да бъде наказан, процедурата ще се влачи повече от година;
колоездачите ще продължават да карат с риск за живота и здравето си;
обществото няма и да разбере, че някой някъде има проблем;
безцеремонните шофьори ще продължават да карат, сякаш са сами на самолетна писта.

Единодушно решение:
Правим възможното този конкретен "нищожен" случай да бъде огласен, номерът на таксито да се знае - СА 9410 ТХ, фирмата да се разбере.
Синът ми е здрав, първият му сблъсък на пътя с кола е далеч от трагичните и дано никога не му се случва отново.
Той си взема поука и кара още по-внимателно и отговорно. Когато стане шофьор се съобразява с другите участници в движението, защото всички сме на пътя и пътят е за всички!

По пътеките за търсене на справедливост няма да тръгваме.


7 коментара:

PetyaL. каза...

съжалявам за случилото се.Разбирам нелепата ситуация ,в която сте попаднали,когато гражданите не са подкрепяни от държавните институции.Човек не знае да се ядосва ли,да ругае ли,какво да прави...

Златина каза...

Много гадна ситуация.
А за таксиметраджиите, просто нямам думи. Наистина карат като луди...

kenkal каза...

Петя, докато се чудех и аз какво да правя "да се ядосва ли,да ругае ли,какво да прави...", взех и го споделих тук. Все едно съм размахала пръст на някого, който ме е изкъпал с кал на улицата. Така се чувствам, но поне съм реагирала. Някак си...

Златина, права си за таксиджиите. Ситуацията е неприятна, но и поучителна. И понеже контузиите на сина ми са наистина леки, може да се преглътне. На това старите хора са му казвали "обеца на ухото"

fen каза...

Кога в тази държава единицата, издържаща бюджета ще стане фактор!?
Не ми отговаряйте, въпросът даже не е риторичен. Изпитвам гняв от такива неща.

GaN каза...

Думи нямам. Тия неща отказвам и отказвам да ги възприема. Чудя се само до кога ще е така...

kenkal каза...

Нямам отговор, Ган. Но с отказ да се внидят и огласят, няма да стане.
Нали знаеш приказката за малкото камъче и колата. На нашия път има не малко камъче, а грамада от натрупани проблеми. И ние си въобразяваме, че колата ни върви. :(

Svetoslav80 каза...

Баси простащината. Няма да се оправим скоро.

(От един колоездач)