20 октомври 2009

С чанта на гръб или с тетрадка в джоба.

Вчера слушах, че само в две общини на България се грижели за здравето на учениците - били проведени профилактични прегледи за гръбначни изкривявания на учениците за сметка на общината.
И какво от това? Това ли е грижата за здравето на учениците?
Ами като се установи лека или тежка степен на изкривяване, кой ще се грижи за лекуването на това дете?
Пак в репортажа, който слушах, казаха, че гимназистите като цяло си били решили проблема - ходели с по една тетрадка на училище. Айде - откриха Америка. Това да не е от една-две години, господа журналисти? Повече от 20 години практиката е такава.

Какво прави министерството и училището по въпроса?
Продължава да
  • издава учебници, които са недостатъчни за подготовката на ученика - носят се по няколко допълнителни книжни тела (сборници, помагала, учебни тетрадки, обикновени тетрадки), пъхнати в раницата, чието съдържание тежи над 5 кг.;
  • одобрява отпечатването на учебните книги на луксозна (гланцирана) и много тежка хартия;
  • одобрява учебни графици с по над 5 учебни часа дневно (то как ли да се включат всички часове в 5-дневна учебна седмица я);
  • принуждава учениците да си носят товара като камили всеки ден от дома до училище и после по коридорите от стая в стая (а колко деца, дори седейки на столове или чиновете си, се кривят, защото раницата е на стола зад тях, за да не се цапа на земята).
Според мен може да се работи на местна почва или в национален мащаб в посока
  • необходимите за самостоятелна подготовка материали да се отпечатват в едно книжно тяло, наречено учебник;
  • всички допълнителни сборници, помагала, таблици, атласи и т.н. да са част от оборудването на кабинети и да се ползват свободно от учениците в час и в свободното от часове време за самоподготовка - те ще се ползват успешно поне 5 години от няколко випуска;
  • хартията на учебниците да е евтина и лека - цветни картинки могат да се отпечатват и на обикновена хартия;
  • да се намери вариант, при който учениците да разполагат със собствено шкафче за учебници и тетрадки, за да не ги мъкнат постоянно нагоре-надолу по сградата и по улиците от и към дома;
  • да се мисли за редуциране на натовареността - 6-7 часа дневно е много (скоро си видях моя програма от 8 клас, която показа, че сме учили 6 дни в седмицата, като в понеделник сме имали 6 часа, в събота - 4, а в останалите дни по 5), пък и високият академизъм, който се гони по предмети, е плод на болни амбиции;
  • да се стремим към обучение по интереси и възможности - стига с уравниловката, децата, както и големите не са еднакви.
Когато едно дете свършва учебните занятия в 13.45 и в 14 часа трябва да е на тренировка на 15 километра от училището, повечето родители се отказват да правят организационни схеми и му опрощават спортните занятия. После се вайкаме, че не спортуват, че са дебели, мързеливи и неорганизирани децата ни. Ние сме такива и ги правим като себе си. Това е положението.
А статии за чантите на гърба и тетрадките в джобовете можете да прочетет тук и тук.

Да се грижиш за учениците в своята община означава не само да осигуриш профилактични прегледи, а да предотвратиш причините да се стига до масово изкривяване на децата. Означава също да поемеш поне в някакква степен заплащането на спортните занятия извън училище; да осигуриш място за лични вещи в училище; да предвидиш, че децата имат нужда и от културни и спортни занимания и да направиш учебен график, съобразен с това. Грижата за децата не свършва с това, разбира се - просто маркирах някои свои виждания.

Пък мерака на учениците да са абсолютно изрядни се убива толкова бързо, че е нормално да махнат с ръка и да кажат "Абе, я си гледайте работата!" и да си пъхнат тетрадка в задния джоб на дънките, колкото да има.

5 коментара:

GaN каза...

Мога да кажа само, че е хубаво от министерството да слушат хора като теб, които имат реални и практични съвети за решаване на определени проблеми в системата на образованието като цяло.

Между другото, когато аз бях ученик не помня да съм имал проблеми с теглото на раницата си. Но, може просто да не си спомням. Вече след време ми направи впечатление, че учениците от долен курс се разкарват с няма такива огромни раници и все се чудех какво толкова мъкнат в тях :)

kenkal каза...

Министерството не се занимава да обръща внимание на мнението и съветите на обикновени граждани и редови учители. Обикновено се съобразява с директивите на ЕС, на министъра, на не знам още кого. Считам написаното от мен за споделяне на мнение - някои може да го характеризират като "преливане от пусто в празно". Но пък няма лошо да си кажа какво мисля на своята си територия.

Относно "... учениците от долен курс се разкарват с няма такива огромни раници и все се чудех какво толкова мъкнат в тях" - по всеки предмет имат от 3 до 5 неща. И понеже дребчовците са много изпълнителни и също така забравят кое нещо кога ще им трябва - мъкнат си всичко. Малкият ми син в момента е в 7 клас. Да ти кажа ли, че само по математика има 5 работи - учебник, тетрадка голям формат за работа в клас от 80 или повече листа, сборник със задачи, учебна тетрадка и тетрадка за домашна работа; по български има учебник, тетрадки за работа в клас и за домашни и 2 учебни тетрадки; географията - учебник, атлас, уч.тетрадка, тетр. за работа в клас... айде да не изброявам нататък по предмети.

Твоите представи са сигурно от времето, когато в чантата се кипреха по всеки предмет учебник и две тетрадки от по 40-60 листа. Толкоз. Прави си сметка.

GaN каза...

Да :) Когато аз бях ученик имахме само тетрадки за работа в клас и домашна работа. Допълнителни работни тетрадки бяха изключение. Ето къде бил ключът от палатката :)

Павел Борисов Николов каза...

Няма кой да чуе тези отдолу, които са вътре в нещата и най-добре познават проблемите. Онези канцеларски плъхове горе си нямат хал-хабер от ситуацията в училищата и постоянно измислят нови и нови глупости - учениците са сериозно претоварени, учителите и директорите са затънали до шия в бумащина и нещата буксуват ли буксуват.

kenkal каза...

Ганчо, това е ключ само към първата палатка. А навътре колко следват...

П. Б. Николов, тия канцеларски плъхове правят точно това, което казвате, но и още нещо - обясняват на такива като нас какво е положението вътре в гърнето, защото ние "не го разбираме правилно".
>:(