Мислеше си бай Гьорги, ама не го измисляше. Пък то...
Натиснаха ги по синдикална линия и от други места, че много малко пари плащат на работниците и служителите си. Тъй де, ама големият шеф излезе умен - никъде и при никакъв разговор не допусна да говорят конкретно. Все средната работна заплата, все европейските стандарти... И хората почнаха да преглъщат и да псуват наум.
Чу се, то през месец-два все за туй се говори, пак за съкращения. Ама тоя път само простите бачкери и ония с малките заплати щели да висят. Другите трябвало да бъдат спокойни.
Е, спокойни, спокойни... колко да са спокойни?
Изпищя леля Минка от Отдела за ръчно пренасочване на субстанциите, годни за рециклиране; ревна малкия Можко, дето запълва де що се появи дупка в смените, пък го водят Оператор на немашинна транспортна линия... Покрай тях и още доста дребни душици, нищо и никакви мравки с мижави заплатки, бяха освободени с обяснението, че на по-хубаво място ще ги пратят, само сега малко да закърпи фирмата положението, че то голяма криза. И нали все влизат в положението, нали разбират, че проблемите на големите са някак особено големи и трудноразбираеми, хорицата си подвиха куйручките и даже не посмяха да се жалват - то нито ще са първите, нито ще са последните съкратени...
Колегите им с мааалко по-прилични заплати, които останаха на работа, също проявиха човещина и сговорчивост - поеха задълженията на бившите си колеги. А че нали все някой трябва да върши тяхната работа... И... нали си знаят и две, и двеста, нагърбиха се съвестно и доброзорно с още повече работа. На производствения процес не му се накриви капата, че с Х(хикс) работници по-малко го движат. Той не се вълнува от някакви човешки наличности...
Та така.
След месец големият шеф се появи в няколко медии с голяма хвалба - в неговото предприятие хората добрували; вече вземали по-големи заплати; управлението на фирмата намерило начин за преодоляване на кризата; че докато през миналата година средната работна заплата била едва 650 лева, в първото тримесечие на новата вече била повишена на 860 лева!!!
Случи се да гледа любимия си шеф бай Гьорги от отдела по съхранение и транспортиране на суровините. И тъй, както го гледаше, хлъцна. "А че откъде и как ли е увеличил шефът заплатите, като те са замразени вече втора година?" - чудеше се бай Гьорги над чашката с ракийката и киселото зеленце. Извика жена си, извадиха старите фишове - гледаха, пулиха се - нищо. Заплатата му си е все същата от година и нещо насам - 578 лв. основна и 28% клас. Легна да спи - сън не го лови. "Толкоз пък тайно да стане туй чудо?! Хич да не е ... Добри Тънкаталайсна шеще да се изпусне, че има някой лев отгоре!?! Даже и той да си е устискал сливите в устата, Верчето от лабораторията щеше да е оревала орталъка, че пак не са и вдигнали парите, колкото на Фуфа Ръкавичката от ІІІ-то КРЦ!" Утре непременно да пита на ушенце тоз и оня се зарече бай Гьорги и се кротна уж да поспи.
Изведнъж му блесна нещо - "Нали съкратиха хората с ниски заплати - Минка, малкия Можко, че и колко други... Ами ето ти тебе ключа! Сега най-ниската заплата вече не е 380, ами цели 510 лева! Е-е? Какво излиза то? Без да си бръкне в джоба, шефът увеличил заплатите! Брех, мама му стара! Къде сме се пулили пак? Не е ясно... "
Реши задачката си бай Гьорги и се врътна на ляв хълбок успокоен. Няма да е първият, няма и последният да е, прекаран финансово от големите шефове. Нали затуй са учили, ходили по чужбината... Да знаят пари да печелят и да ги въртят майсторски!
Натиснаха ги по синдикална линия и от други места, че много малко пари плащат на работниците и служителите си. Тъй де, ама големият шеф излезе умен - никъде и при никакъв разговор не допусна да говорят конкретно. Все средната работна заплата, все европейските стандарти... И хората почнаха да преглъщат и да псуват наум.
Чу се, то през месец-два все за туй се говори, пак за съкращения. Ама тоя път само простите бачкери и ония с малките заплати щели да висят. Другите трябвало да бъдат спокойни.
Е, спокойни, спокойни... колко да са спокойни?
Изпищя леля Минка от Отдела за ръчно пренасочване на субстанциите, годни за рециклиране; ревна малкия Можко, дето запълва де що се появи дупка в смените, пък го водят Оператор на немашинна транспортна линия... Покрай тях и още доста дребни душици, нищо и никакви мравки с мижави заплатки, бяха освободени с обяснението, че на по-хубаво място ще ги пратят, само сега малко да закърпи фирмата положението, че то голяма криза. И нали все влизат в положението, нали разбират, че проблемите на големите са някак особено големи и трудноразбираеми, хорицата си подвиха куйручките и даже не посмяха да се жалват - то нито ще са първите, нито ще са последните съкратени...
Колегите им с мааалко по-прилични заплати, които останаха на работа, също проявиха човещина и сговорчивост - поеха задълженията на бившите си колеги. А че нали все някой трябва да върши тяхната работа... И... нали си знаят и две, и двеста, нагърбиха се съвестно и доброзорно с още повече работа. На производствения процес не му се накриви капата, че с Х(хикс) работници по-малко го движат. Той не се вълнува от някакви човешки наличности...
Та така.
След месец големият шеф се появи в няколко медии с голяма хвалба - в неговото предприятие хората добрували; вече вземали по-големи заплати; управлението на фирмата намерило начин за преодоляване на кризата; че докато през миналата година средната работна заплата била едва 650 лева, в първото тримесечие на новата вече била повишена на 860 лева!!!
Случи се да гледа любимия си шеф бай Гьорги от отдела по съхранение и транспортиране на суровините. И тъй, както го гледаше, хлъцна. "А че откъде и как ли е увеличил шефът заплатите, като те са замразени вече втора година?" - чудеше се бай Гьорги над чашката с ракийката и киселото зеленце. Извика жена си, извадиха старите фишове - гледаха, пулиха се - нищо. Заплатата му си е все същата от година и нещо насам - 578 лв. основна и 28% клас. Легна да спи - сън не го лови. "Толкоз пък тайно да стане туй чудо?! Хич да не е ... Добри Тънкаталайсна шеще да се изпусне, че има някой лев отгоре!?! Даже и той да си е устискал сливите в устата, Верчето от лабораторията щеше да е оревала орталъка, че пак не са и вдигнали парите, колкото на Фуфа Ръкавичката от ІІІ-то КРЦ!" Утре непременно да пита на ушенце тоз и оня се зарече бай Гьорги и се кротна уж да поспи.
Изведнъж му блесна нещо - "Нали съкратиха хората с ниски заплати - Минка, малкия Можко, че и колко други... Ами ето ти тебе ключа! Сега най-ниската заплата вече не е 380, ами цели 510 лева! Е-е? Какво излиза то? Без да си бръкне в джоба, шефът увеличил заплатите! Брех, мама му стара! Къде сме се пулили пак? Не е ясно... "
Реши задачката си бай Гьорги и се врътна на ляв хълбок успокоен. Няма да е първият, няма и последният да е, прекаран финансово от големите шефове. Нали затуй са учили, ходили по чужбината... Да знаят пари да печелят и да ги въртят майсторски!
Няма коментари:
Публикуване на коментар