РОДНИЯТ ЕЗИК
Казват: моят език си отива,
отживял си е времето - да!...
Не! За мен той е вечен и жив е
като лъч и сълза, и звезда.Той е писък на жерав замръкнал,
на събудени извори звън,
на синчеца най-синият сън
и потракване сутрин на щъркел.Ако някой наложи забрава
на езика на моя народ,
ще помоля небето тогава:
не ми трябват ни хляб, нито слава,
осъди ме на скръб до живот.Остави ни едно: имената,
със които отколе звънят
всички месеци в родния кът
с песента на леса и ятата:студзень - с приказки в облаци снежни
люты! - с мраз, който вкъщи пълзи,
сакавiк - с кипнал сок и с копнежа
на неземните бели брези,красавiк - със небе гръмовито,
травень - с първата обич и злак,
чэрвень - с изгрев малинов и мак,
лiпень - с мед,
жнiвень - със жито,пълен с ябълки - верасень,
а кастрычнiк - избистрен,
светлоок и дълбок като извор,
лiстапад - със златисти листа,
снежань - с първия сняг през нощта.Говоря ли с мама, дошъл отдалеч,
плача ли или се смея -
своята песен, родната реч
аз на сърцето си грея.1964
За него открих само това, че е роден в Белорусия през 1917 и починал през 1995 година.
Другите две негови стихотворения в Литернет са "Ту надежда, ту рана" и " Схемата на живота".
Само какви думи!
Още от люлката щастие чакаме.
Как са живели бащите - не питаме.
Плачем. Кикотим се. Уж се не вайкаме.
Правим боклук. Не премитаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар