02 април 2010

При скалата като пред ухажвана жена!

Тръгнаха да покоряват врачанските скали по Великден група варненски юнаци. Те, нали са си заразени със скален щам, все за такива скали сънуват.


По-важното е друго - като се върнаха, си признаха, че като жена са ухажвали тази скала. Друг път на моето момче не се било налагало да целува скалата, че да го пусне нагоре. Ама сега...


Лудите глави, дето разни хора, ходещи по равното и гладкото, трудно разбират, си изкараха чудно. И инцидент имало - линейки, доктори... Но, слава Богу, без сериозни последствия! Благодаря на Архиватора за приятелската подкрепа и грижа! Приятел в нужда се познава, са казали хората. Снимка има тук.

Та тия луди глави вече чешат ръце и преглеждат еспадрилите за нови дестинации. Пък те не са малко, оказва се, у нас.

И приятелството си доказват, и познанства с интересни хора завързват, и си начесват собственото его да погледат отвисоко към живота долу.

И накрая да се снимат в героична поза!

;) :) ;)

2 коментара:

PetyaL. каза...

Хубаво е! Хубаво е и че всичко има щастлив край. Там горе, човек преосмисля животът си, сещаш се, че ти се живее и то сега- не утре, сещаш се колко си малък и незначителен. Сещаш се какво е да си човечен.

kenkal каза...

:) Права си, Петя. Бих допълнила, че не само там горе, но и въобще сред природата - ама оная дивата, неопитомената, понякога страшната и в същото време изумително прекрасната - човечето осмисля себе си по нов начин.
:)