23 юни 2010

Разговор за книги

Говорихме си с няколко десетокласници за нещо извън учебната програма, но пак свързано с книгите, четенето и читателските вкусове:
- Поне започнете да четете книгите, които догодина ще учите. Дори да не успеете по някаква причина да ги дочетете, почнете ги! Да сте наясно за какво се говори в тях.
- Нямаме време! - заявява едно момиче. - То сега - плаж, работа...
- На плажа си вземи книжката! Ако не е от препоръчителната литература за 11 клас, то поне някоя от модерните в момента, от филмираните.
- Че каква е разликата? По-добре да гледам филма!
- Огромна е! Като прочетеш книгата и като я сравниш с филма, ще видиш. Чела ли си "Властели...
- Оооо, аз такива тъпотии не чета! Там разни измислени - хора ли са, маймуни ли са? Глупости разни - харипотъровци, магьосници, здрач-мрач, аватари... Простотии!
- Чела ли си "Властелинът на пръстените" или друга от тези?
- Не!
- Прочети я и тогава се изказвай!
- Аз такива работи не чета! - категорично е момичето.
- А какво четеш в момента?
- Амиииииии... в моментаааа...
- Списания?
- Ааа, не! Гледам новини и такива работи.

(пауза; поглед с повдигнати вежди; подсмихвания)

- Аз почвам, ама след няколко глави ми стават скучни дебелите книги - включва се друго момиче.
- Чети разкази! Опитай да четеш няколко различни книги паралелно! Може ти да си от този тип читатели. Важното е да четеш - така ще имаш мнение какво ти харесва и какво - не. Пък ако можеш и да обясниш защо ти харесва тази или онази книга...
- Миналата година почнах разказите на Иван Вазов, ама... Станаха ми скучни, нищо не разбрах. Ама сега ще пробвам пак!
(...)

Разговорът продължи, но нямам сили да го пресъздавам нататък.

Първото момиче, най-приказливото и най-гръмогласното, така си и излезе от час - с вирнат нос, размахвайки пръст и леейки нещо като "Айде бе, тая ли ще ми каже!" - непримирима с идеята, че трябва да познаваш нещото и после да го характеризираш.
Второто момиче и другите от присъстващите изглеждаха замислени на излизане от стаята.
Струва ми се, че те може и да прочетат поне разказите на Елин Пелин за догодина.


***
На участвалите в разговора
"Моята библиотека"
на този етап не им липсва.
Те не се интересуват от този проблем.
Надявам се
поне на някого от тях
след време да
му пука за книгите, в какъвто и формат да са те.

***


6 коментара:

Nezzo каза...

Това е истината. Изключително редки са индивидите от новите поколения, които четат. Насила обикновено, за удоволствие - почти никога. 11 клас съм, знам как стоят нещата.
Уж уча в реномирано училище, уж най-най, дрън дрън.
Влизаме вчера в час по физическо, тоест чакаме пред съблекалнята да се изнижат малкият курс (8-9 клас), всякакви мацки излизат или се тъпчат пред огледалото. Накрая влизаме и едното момиче стоеше там пред огледалото и си слага обиците и се гримира. И едно друго от нейния клас мина покрай нея и тръгна да я пита нещо, оная се обърна и каза "Ква си ти ма, виж са колко си грозна не можеш да ми говориш!".
Едната ми съученичка каза щях да си отворя устата ама като знам, че полза няма да има. Даже и виновно няма да се почувства.
А другата се обърна и каза "Представяте ли си, колко сме изостанали?!"

...

kenkal каза...

Как да коментирам? Лошо е, че и по задължение дори, не се правят опити за прочитане на каквото и да било.

Големият ми син и неговата компания са от изключенията - четат и то много. Често ми отварят очите за книга или филм.

Разбира се, и те не всичко от задължителната литература прочетоха, но поне направиха опит. Миналата година четоха "Тютюн". Май не успяха да стигнат до края, но се стараха. Може би ще дойде време и ще я дочетат. Обаче откриха за себе си толкова много от българските автори. Факт е, че имат по нещо любимо от Вапцаров, от Елин Пелин, от Ивайло Петров, от Николай Хайтов, от Алеко... Чели са Александър Шпатов! Да не говорим за Толкин, за Рей Бредбъри, за Роулинг, за Тери Пратчет... Сред тях има момиче, което пише и то не лошо, според мен.
Малкият пък сега чете "451 по Фаренхайт", защото се заинтригува от това, което накратко му разказах за книгата. А току що завърши 7 клас! Със сигурност няма да разбере много, може би няма и да успее да я дочете, но поне ще е пристъпил към нея.

Затова не губя надежда, че може и да тръгнат нещата към добро.

Златина каза...

Харесвам "451 по Фаренхайт". :)
И да чета обичам.
И много ме е яд, когато щерката се мръщи на книгите.

kenkal каза...

Тя нали си има вече своя авторска книжка? Ще дойде времето, когато и чужди книжки ще обича да чете. Ти просто не се отказвай! Настоявай и ще постигнеш успех! :)
Малкият така не искаше, не харесваше, после настъпи (някъде в 3-4 клас)някакъв прелом и... воала! :) Не се отказвай! Нали?

kathryn каза...

Аз съм деспот и затова и двете ми щерки отначало четяха на сила. Докато не прочетяха определените за деня страници не им давах мира. И сега четат /вече по собствено желание :)/и искат да купуваме книги. Освен това и от двете чувам, че някои от съучениците им, също четат и в училище обсъждат книгите.
Виж, въпроса със задължителната литература е друго нещо. Трудно нещо в общи линии.

kenkal каза...

kathryn, деспот си, ама резултат има!
(То и бебетата се опъват да ходят на гърне, ама после осъзнават, че е по-хубаво. ;) И пак с доза деспотизъм става.)

Що се касае до задължителната литература - на всичи ни е ясно, че е трудна работа, ама може поне опит да се направи за четене.
За повечето от задължителните заглавия идва време на някакъв следващ етап от живота - при четящите хора. Дори няколко такива, пропуснати в ученичеството книги, да прочетем след време, все е тухла в собствения литературен замък. За нечетящите - никога и за нищо не настъпва моментът. Затова и "ветрове" ги веят накъде ли не. Обачеее... - те са си виновни!

:) Сетих се за една моя близка, която прочете цялата повест "Немили-недраги" за пръв път, когато големият й син беше седмокласник. В поверителен разговор ми сподели впечатленията си от прочетеното, които много се различаваха от общоприетите критически разбирания, а от нейните ученически спомени - още повече. Не искаше да влияе на мнението на сина си, който също я четеше, но стигна само до средата и то трудно.
Прочете книгата жената, състави си мнение и си го отстоява много аргументирано. :)Ето, има и такива случаи.