Който е изживявал щастието да държи в ръцете си своето новородено детенце, веднага е разбрал за какво "парче месо" говоря. В моя край така назовават понякога бебетата, но никога с пренебрежение.
Уж е само едно мъничко същество - някъде около 50 сантиметра на дължина и някъде около 3 килограма тежко, а с появата си запълва мислите ни, сърцата ни, домовете ни. Обсебва ни абсолютно и завинаги. И това е най-сладкото усещане за обсебеност, което човекът може да си представи. Много по-силно от състоянието на влюбеност.
Днес Петър Събев, "виновникът" за моята поява в Интернет пространството, се похвали с раждането на дъщеричката си Виктория. Въпреки че аз ги познавам (него и съпругата му Биляна) само виртуално, искрено се радвам за тях.
Преди малко повече от 20 дни на наши приятели - Ивчо и Стелка - също им се роди дъщеричка. Нарекоха я Рая. За тях се радвам също толкова много, защото зная колко желано и чакано щастие им е тя.
На тях и на всички родители, които сега започват пътя си по нов начин, пожелавам да се обичат още повече и да даряват рожбите си с още и още обич и грижа. От това, че обичта си ще делят днес на три, утре на четири, вдругиден на пет и т.н., те няма да загубят нито частица от нея. Напротив! Тя ще се умножава и умножава, и умножава. От това пък, че понякога грижите ще им се струват много тежки, няма да им дотегне да бъдат заедно. Противно на всички очаквания, грижите по отглеждането и порастяването на чедата ще ги сплотяват. Затова им желая да си гледат дечицата по възможност сами (не казвам да игнорират тотално бабите и дядовците) и да не се лишават от удоволствието да видят и усмивките насън, и ревовете от колики и никнене на зъбки, и звездичките в очите при първите стъпки, и сълзите от ожулено колянце.
Смятам, че свестният родител не бива да прехвърля родителските си делници на други хора в стремежа си да печели пари за децата си. Бабите и дядовците са имали своите родителски моменти на щастие и на беди. Сега им е ред да бъдат баби и дядовци, а не повторно родители.
Започнах с това, че т. нар. "парче месо" запълва света на родителите си по всевъзможни начини - и физически, и емоционално. И това е прекрасно! На Пешо и Биляна и на Ивчо и Стелка, пък и на всички млади обичащи се настоящи и бъдещи родители, пожелавам да са здрави и да се радват на всеки миг от грижите и израстването на децата си. И нека не се тревожат, че не знаят как да бъдат родители! Сърцата им ще ги научат!
Всъщност съм убедена, че същото щастие изпитват и хората, които осиновяват детенце. Имам такива приятели. Фактът, че съпругата не е родила детето, не ги прави по-малко родители; радостите и болките им на родители не са по-слаби.
Относто вълненията от позицията на баба (и дядо разбира се) - още не съм ги изпитала, но и това ще стане, щом му дойде времето. Моя близка приятелка обаче, която стана баба на 38 години, ме уверява, че внуците са друго нещо. Е, като го изживеем и ние, ще споделим! Може би. ;)
Снимките са от тези две места: източник 1 и източник 2.
Уж е само едно мъничко същество - някъде около 50 сантиметра на дължина и някъде около 3 килограма тежко, а с появата си запълва мислите ни, сърцата ни, домовете ни. Обсебва ни абсолютно и завинаги. И това е най-сладкото усещане за обсебеност, което човекът може да си представи. Много по-силно от състоянието на влюбеност.
Днес Петър Събев, "виновникът" за моята поява в Интернет пространството, се похвали с раждането на дъщеричката си Виктория. Въпреки че аз ги познавам (него и съпругата му Биляна) само виртуално, искрено се радвам за тях.
Преди малко повече от 20 дни на наши приятели - Ивчо и Стелка - също им се роди дъщеричка. Нарекоха я Рая. За тях се радвам също толкова много, защото зная колко желано и чакано щастие им е тя.
На тях и на всички родители, които сега започват пътя си по нов начин, пожелавам да се обичат още повече и да даряват рожбите си с още и още обич и грижа. От това, че обичта си ще делят днес на три, утре на четири, вдругиден на пет и т.н., те няма да загубят нито частица от нея. Напротив! Тя ще се умножава и умножава, и умножава. От това пък, че понякога грижите ще им се струват много тежки, няма да им дотегне да бъдат заедно. Противно на всички очаквания, грижите по отглеждането и порастяването на чедата ще ги сплотяват. Затова им желая да си гледат дечицата по възможност сами (не казвам да игнорират тотално бабите и дядовците) и да не се лишават от удоволствието да видят и усмивките насън, и ревовете от колики и никнене на зъбки, и звездичките в очите при първите стъпки, и сълзите от ожулено колянце.
Смятам, че свестният родител не бива да прехвърля родителските си делници на други хора в стремежа си да печели пари за децата си. Бабите и дядовците са имали своите родителски моменти на щастие и на беди. Сега им е ред да бъдат баби и дядовци, а не повторно родители.
Започнах с това, че т. нар. "парче месо" запълва света на родителите си по всевъзможни начини - и физически, и емоционално. И това е прекрасно! На Пешо и Биляна и на Ивчо и Стелка, пък и на всички млади обичащи се настоящи и бъдещи родители, пожелавам да са здрави и да се радват на всеки миг от грижите и израстването на децата си. И нека не се тревожат, че не знаят как да бъдат родители! Сърцата им ще ги научат!
Всъщност съм убедена, че същото щастие изпитват и хората, които осиновяват детенце. Имам такива приятели. Фактът, че съпругата не е родила детето, не ги прави по-малко родители; радостите и болките им на родители не са по-слаби.Относто вълненията от позицията на баба (и дядо разбира се) - още не съм ги изпитала, но и това ще стане, щом му дойде времето. Моя близка приятелка обаче, която стана баба на 38 години, ме уверява, че внуците са друго нещо. Е, като го изживеем и ние, ще споделим! Може би. ;)
Снимките са от тези две места: източник 1 и източник 2.
1 коментар:
Красиво написано! Благодарим ти от все сърце за милите думи и пожелания! Искарено се радвам (както се убедих и в родилния дом), че през тази година се раждат много бебенца, дано и занапред да е така!
Публикуване на коментар