За показното представяне базата на руския оздравителен комплекс "Радуга", на което присъствах преди десетина дни, продължавам да си мисля. Относно перфектната база на архитектурния комплекс не ми се говори - налели едни пари едни хора и се получило наистина чудесно място за почивка на деца и възрастни от Москва на българска територия. Хем са в чужбина, хем се чувстват като у дома си хората.
Занимават ме обаче въпросите, свързани с обучението на децата (1 000 почиващи в една смяна), което цели да компенсира в някаква степен пълното изоставане от учебния материал за четирите седмици отсъствие от училище.
Та значи учениците са на лагер тук за 4 седмици, през което време имат учебни занятия от по 4 часа дневно и още 2 часа самоподготовка в пригодени за целта зали. Обучават се тези деца в две смени от 39 учители по основните предмети - руски език и литература, английски, немски, френски и български езици, математика, физика, химия, биология, история и география. Занятия по музика, рисуване, физическо и информационни технологии имат, но организирани като запълващи свободното време и според интересите на децата. Тези съпътстващи занимания се провеждат не от учители, а от друг тип педагози и организатори, т. нар. "вожатые" (лидери).
Като че ли у нас точно съответствие на термина и длъжността няма - преди такива хора бяха дружинните ръководители, а сега ми се струва, че най-близко до тях са професионалните аниматори. Та тези "вожатые" организират свободното време на децата, занимават ги в клубове по интереси, възпитават ги и ги дисциплинират. Сигурно на всички във Варна са им правили впечатление спокойните организирани групи деца, вървящи по двама в свободен строй, които не шумят необуздано. Тези групи са дисциплини и ролята на водещия не е пъдарска! Попитах някои от колегите (в свободния разговор преди да се разделим) как постигат такава дисциплина, как се занимават с децата, та учениците им имат такова поведение. Отговориха ми, че те само преподават - гледат си само учителската работа. За всичко друго се грижат тези млади хора - лидерите. Те са обучавани в специални училища, някои са студенти по педагогика, но всички са назначени да водят децата по определен път на развитие. Разказаха ми колегите, че в началото на предната и тази смяна всички деца (все пак някои са богати, други бедни; някои от централната част и от реномирани училища, а други от крайни квартални училища) били шумни, невъздържани, някои - високомерни... Още в края на първата седмица се наблюдавала промяна у всички - приемали дисциплината и културата на поведение като нещо нормало, не шумели, започнали да поздравяват. И най-важното - това им харесвало! В края - ние бяхме там в деня преди да отпътуват обратно за Москва и се подготвяха за заключителния концерт и празничната вечер за закриване на смяната - всички са уравновесени, спокойни, проявяват уважение едни към други и към всички останали. И беше така. Сама видях. Ние разглеждахме сградите и залите, съпровождани единствено от директора на центъра и от преводачката. В това време наоколо си щъкаха деца; някои репетираха, други се суетяха с някакви костюми, трети просто си седяха и си говореха, четвърти имаха спортни игри на закрито - ние пък им пречихме в някаква степен. Когато обаче няколко момичета и момчета ни поздравиха, докато се разминавахме по коридорите, ние съвсем си облещихме очите. Та те дори не бяха с придружител, който да им напомни да поздравят! Те просто поздравиха, разминавайки се с някакви хора!
Не зная дали цялото наше посещение, всичките ни срещи с деца по коридорите на комплекса и в залите е било режисирано. Мисля, че на никого не му е било приоритет да ни показва лустросано лице, както това ставаше по време оно (че и сега у нас, щом се посрещат големи "клечки"). Мисля, че видяхме един нормален делник в този оздравителен детски комплекс на Камчия. Обаче ни беше направено показно как работата с децата не се прехвърля само върху учителите; как се влагат пари в образованието, в здравето, във възпитанието и в дисциплинирането на подрастващите. В крайна сметка как се грижат хората за бъдещето си.
Обещаха, когато се построи училищната сграда, отново да ни поканят, за да видим какво се казва пълно оборудване - с кабинети, лаборатории и всичко, както е според най-дебелите книги. Дали тогава ще кажем "Вот это да!" или нещо друго - когато му дойде времето. Сега - цъкахме с език и до голяма степен им завиждахме.
Занимават ме обаче въпросите, свързани с обучението на децата (1 000 почиващи в една смяна), което цели да компенсира в някаква степен пълното изоставане от учебния материал за четирите седмици отсъствие от училище.
Та значи учениците са на лагер тук за 4 седмици, през което време имат учебни занятия от по 4 часа дневно и още 2 часа самоподготовка в пригодени за целта зали. Обучават се тези деца в две смени от 39 учители по основните предмети - руски език и литература, английски, немски, френски и български езици, математика, физика, химия, биология, история и география. Занятия по музика, рисуване, физическо и информационни технологии имат, но организирани като запълващи свободното време и според интересите на децата. Тези съпътстващи занимания се провеждат не от учители, а от друг тип педагози и организатори, т. нар. "вожатые" (лидери).
Като че ли у нас точно съответствие на термина и длъжността няма - преди такива хора бяха дружинните ръководители, а сега ми се струва, че най-близко до тях са професионалните аниматори. Та тези "вожатые" организират свободното време на децата, занимават ги в клубове по интереси, възпитават ги и ги дисциплинират. Сигурно на всички във Варна са им правили впечатление спокойните организирани групи деца, вървящи по двама в свободен строй, които не шумят необуздано. Тези групи са дисциплини и ролята на водещия не е пъдарска! Попитах някои от колегите (в свободния разговор преди да се разделим) как постигат такава дисциплина, как се занимават с децата, та учениците им имат такова поведение. Отговориха ми, че те само преподават - гледат си само учителската работа. За всичко друго се грижат тези млади хора - лидерите. Те са обучавани в специални училища, някои са студенти по педагогика, но всички са назначени да водят децата по определен път на развитие. Разказаха ми колегите, че в началото на предната и тази смяна всички деца (все пак някои са богати, други бедни; някои от централната част и от реномирани училища, а други от крайни квартални училища) били шумни, невъздържани, някои - високомерни... Още в края на първата седмица се наблюдавала промяна у всички - приемали дисциплината и културата на поведение като нещо нормало, не шумели, започнали да поздравяват. И най-важното - това им харесвало! В края - ние бяхме там в деня преди да отпътуват обратно за Москва и се подготвяха за заключителния концерт и празничната вечер за закриване на смяната - всички са уравновесени, спокойни, проявяват уважение едни към други и към всички останали. И беше така. Сама видях. Ние разглеждахме сградите и залите, съпровождани единствено от директора на центъра и от преводачката. В това време наоколо си щъкаха деца; някои репетираха, други се суетяха с някакви костюми, трети просто си седяха и си говореха, четвърти имаха спортни игри на закрито - ние пък им пречихме в някаква степен. Когато обаче няколко момичета и момчета ни поздравиха, докато се разминавахме по коридорите, ние съвсем си облещихме очите. Та те дори не бяха с придружител, който да им напомни да поздравят! Те просто поздравиха, разминавайки се с някакви хора!
Не зная дали цялото наше посещение, всичките ни срещи с деца по коридорите на комплекса и в залите е било режисирано. Мисля, че на никого не му е било приоритет да ни показва лустросано лице, както това ставаше по време оно (че и сега у нас, щом се посрещат големи "клечки"). Мисля, че видяхме един нормален делник в този оздравителен детски комплекс на Камчия. Обаче ни беше направено показно как работата с децата не се прехвърля само върху учителите; как се влагат пари в образованието, в здравето, във възпитанието и в дисциплинирането на подрастващите. В крайна сметка как се грижат хората за бъдещето си.
Обещаха, когато се построи училищната сграда, отново да ни поканят, за да видим какво се казва пълно оборудване - с кабинети, лаборатории и всичко, както е според най-дебелите книги. Дали тогава ще кажем "Вот это да!" или нещо друго - когато му дойде времето. Сега - цъкахме с език и до голяма степен им завиждахме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар