Все сме склонни да премълчим и да се поклоним някому за нещо си. Така е по-удобно. Аз помня времето, когато за всичко трябваше да сме благодарни на братушките. После изведнъж почнахме да се кланяме на представителите на най-великата демокрация в съвременния свят. После пък на ръководителите и просветителите от баш европейските страни.
Сега нещата пак се завъртат. Пак метани пред руснаците.
Предстои честване на националния празник 3. март. На него обаче разни сериозни рецитали не бивало да има. Трябвало да бъде нещо кратко, нещо за около 5 минути, нещо за България въобще и по възможност да се прескочи войната, освобождението, темата за робството/присъствието/потисничеството... Просто нещо за България...
?!? :О
Да благодарим за жертвите, дадени от руснаци, румънци и финландци за нашето освобождение, но не и да споменем българските герои?! Защо ли? Защото в поклона си пред чуждите, забравяме да го сторим на своите.
Затова Вазов и неговите съмишленици със сигурност ще се обърнат в гроба. Защото все на това място тъпчем. Все срамежливо се стискаме и не смеем да покажем истинска гордост от каквото и да било.
Моя близка сподели с мен личното си прозрение за испанците: "Те имат съзнание на победители, а ние на слуги. Те вървят напред, а ние се влачим все след някого. Ще променим живота си тогава, когато променим мисленето си. Трябва да мислим като победители!" Аз ще добавя, че все ще си тъпчем на същото място и ще чакаме одобрението на тоз или оня.
Сега нещата пак се завъртат. Пак метани пред руснаците.
Предстои честване на националния празник 3. март. На него обаче разни сериозни рецитали не бивало да има. Трябвало да бъде нещо кратко, нещо за около 5 минути, нещо за България въобще и по възможност да се прескочи войната, освобождението, темата за робството/присъствието/потисничеството... Просто нещо за България...
?!? :О
Да благодарим за жертвите, дадени от руснаци, румънци и финландци за нашето освобождение, но не и да споменем българските герои?! Защо ли? Защото в поклона си пред чуждите, забравяме да го сторим на своите.
Затова Вазов и неговите съмишленици със сигурност ще се обърнат в гроба. Защото все на това място тъпчем. Все срамежливо се стискаме и не смеем да покажем истинска гордост от каквото и да било.
Моя близка сподели с мен личното си прозрение за испанците: "Те имат съзнание на победители, а ние на слуги. Те вървят напред, а ние се влачим все след някого. Ще променим живота си тогава, когато променим мисленето си. Трябва да мислим като победители!" Аз ще добавя, че все ще си тъпчем на същото място и ще чакаме одобрението на тоз или оня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар