Да целунем ръка на другия

На Заговезни се иска от близките - млади или стари - прошка за волно или неволно допуснати грешки, за обиди, за проявено неуважение. Човеци сме - грешим. Също толкова човешко е да признаем, че сме сгрешили, и да поискаме прошка. Дали ще отрупаме масата с традиционните ястия, не е толкова важно. Важно е да успокоим духа си, да загърбим дрязгите и да изгладим недоразуменията.
Дори да не ви се е случвало да поискате прошка от родителите си, да им целунете ръка, струва си на този ден да го сторите.
Да целунеш ръка на по-възрастните от себе си не е страшно - проява на уважение и признателност е. Да целунеш ръка на по-младите пък е признание за равноправност пред морала и традициите. Според мен.