26 юни 2011

Да, плача! Дори на театър!

Снощи гледах "За мишките и хората" на Асен Блатечки. Признавам, литературния текст не помня да съм чела, не съм гледала и филма.
Тук няма да изразявам впечатленията си от сюжета, от актьорите и тяхната игра, от режисьорския прочит. Достатъчно е да кажа, че в края на спектакъла не можех, пък и не исках, да спирам сълзите си. Достатъчно е да споделя, че след силния, разтърсващ финал хората аплодираха дълго и мълчаливо актьорите и на излизане продължаваха да мълчат. Едва навън, на улицата, започнаха да разменят реплики. Това за мен означава, че видяното е бръкнало в сърцето и мислите на всекиго. И ми стига. А аз си плаках, преживявах, подсмърчах, защото съм такава.

Същото се случи и предния път, когато гледах "Български разкази" на Мариус Куркински. На театър не бях плакала, но и това ми се случва вече и не се срамувам. На тези, които ме погледнаха с насмешка, ще кажа, че не ме интересува тяхното мнение. За мен е важно собственото ми преживяване и емоция. Затова съм отишла лично - за да видя, преживея и премисля сама.

5 коментара:

Блага каза...

Радвам се за теб.

kathryn каза...

Ооо, Нели, не си единствената.
Аз си плача почти всеки път. Дори и да не е тъжно, толкова дълбоко ме трогва магията, която става в театъра.
Много харесвам Блатечки, а след думите ти се оказва, че бил и добър актьор. Задължително ще гледам "За мишките и хората".
Колкото до Мариус, той е ...бог! Няма друг такъв в българския театър.

kenkal каза...

Блага, така е.
Кет, според мен Блатечки е не само добър актьор, но и режисьор. За него бях казала какво мисля още миналата година (http://azkenkal.blogspot.com/search?q=%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%86), а относно Мариус... "Няма друг такъв в българския театър" - права си!

Емо каза...

Преди няколко месеца, посетих представлението на Камен Донев. И аз плаках, но от смях. Беше невероятен :)

kenkal каза...

:D Ааа, да! И аз плаках от смях на неговото представление. А на "Село, пусто село" си държах ченето - имаше опасност да се откачи от смях. Ако имаш възможност да го гледаш, не пропускай! Струва си!