Намира се на хвърлей място от Варна. След като изкачите аксаковския баир в посока Добрич, завивате наляво на третата пресечка. Табелата сочи село Крумово. Минава се през това село, което изглежда като сглобено от 3 по-малки и доста отдалечени едно от друго селца. Първо голямо спускане надолу, после дълго изкачване нагоре и тъкмо като се излезе на равното - отбивка вдясно. Тая отбивка е новоасфалтирана тясна лента за внимателно разминаване на два автомобила и ако не види някой малката синя табелчица, сочеща манастира, може и да се стигне до следващото село - Ботево. Затова - очите на навигатора да са отворени на осем!
Новият асфалтов път е чуден, обаче на едно-две места хубаво е оплескан от тракторите, които явно са минали напряко от едната в другата нива. Участъкът от петдесетина метра си е направо с коловози заради голямото количество почва, нанесена от нивите. Следват два остри завоя и се показва спретнат нов паркинг, който е почти до самия манастир. С кола също може да се стигне съвсем до поляната, но е забранено там да влизат автомобили.
Такааа.
Манастирът няма ограда! Има само поляна - естествен амфитеатър, в чиято най-ниска част е изградена бетонна площадка като сцена; две чешми - едната без вода; църква и сграда, в която се намират жилищните помещения на монасите. Това, по думите на мъжа, който ни отключи църквата, е действащ мъжки манастир.
През поляната към църквата води пътечка, преминаваща през малко мостче покрай миниезерце с водна лилия в него. Чешмата отдясно на пътеката е по-ниско и коритата й са разположени г-образно. Удобно е и да пиеш, и да си измиеш очите, че и динята си да изстудиш в коритото и да нарежеш на каменния плот. Прави впечатление другата чешма. Тя е кръгла с няколко чучура, но вода от никой от тях не тече. Защо? Не зная. Казаха, че именно това е аязмото. Водата тук е неочаквано студена. Направо ледена. Вкусна и ободряваща. Аз потръпнах от нея. Казват, че е лековита. Помагала при проблеми с очите, с нервите и при безплодие.
Сградата на църквата не е традиционна. Тя е на два етажа. Погладната фронтално, към помещението на първия етаж водят две врати, които обаче са заключени. Това било параклис. От прозореца всрани, който няма стъкла, се видя западнало помещение с оронена мазилка на стените и две книги, оставени на специалната поставка, чакащи следващата служба. Тъжна гледка.
Стълби, отляво на сградата, водят към втория етаж с обновена мазилка и дограма. Докато оглеждахме камбанарията и си мислехме, че църквата се отваря само на храмовия празник, от жилищната сграда излезе млад мъж по тениска и анцуг и дойде да ни отключи. Несловоохотлив и дори малко начумерен, той ни изтърпя въпросите за сградата на църквата, за долното помещение (параклис), за лековитата вода и толкова.
Поляната. Поляната е просторна, с лек наклон. Има няколко къта с пейки и огнища, та дори и със скари, оставени до тях. В дъното на поляната има и тоалетна. Тя обаче е в ужасно състояние и днес никой не се престраши да се възползва от нея. Май всеки избираше да се скрие в далечните храсти или да си отиде без посещение на тоалетното помещение.
Хора на поляната имаше, но никой на никого не пречеше и не досаждаше със силна музика, с викове или по друг начин.
Тихо и спокойно е. Хареса ми и за приятелски сбирки, и за семейни непретенциозни тържества.
Снимката е от сайта за манастирите, към който води и връзката в текста. Мои за съжаление нямам, поради липсата на апарат. Другия път обаче ще имам и ще покажа личните си впечатления в картини.
Такааа.
Манастирът няма ограда! Има само поляна - естествен амфитеатър, в чиято най-ниска част е изградена бетонна площадка като сцена; две чешми - едната без вода; църква и сграда, в която се намират жилищните помещения на монасите. Това, по думите на мъжа, който ни отключи църквата, е действащ мъжки манастир.
През поляната към църквата води пътечка, преминаваща през малко мостче покрай миниезерце с водна лилия в него. Чешмата отдясно на пътеката е по-ниско и коритата й са разположени г-образно. Удобно е и да пиеш, и да си измиеш очите, че и динята си да изстудиш в коритото и да нарежеш на каменния плот. Прави впечатление другата чешма. Тя е кръгла с няколко чучура, но вода от никой от тях не тече. Защо? Не зная. Казаха, че именно това е аязмото. Водата тук е неочаквано студена. Направо ледена. Вкусна и ободряваща. Аз потръпнах от нея. Казват, че е лековита. Помагала при проблеми с очите, с нервите и при безплодие.
Сградата на църквата не е традиционна. Тя е на два етажа. Погладната фронтално, към помещението на първия етаж водят две врати, които обаче са заключени. Това било параклис. От прозореца всрани, който няма стъкла, се видя западнало помещение с оронена мазилка на стените и две книги, оставени на специалната поставка, чакащи следващата служба. Тъжна гледка.
Стълби, отляво на сградата, водят към втория етаж с обновена мазилка и дограма. Докато оглеждахме камбанарията и си мислехме, че църквата се отваря само на храмовия празник, от жилищната сграда излезе млад мъж по тениска и анцуг и дойде да ни отключи. Несловоохотлив и дори малко начумерен, той ни изтърпя въпросите за сградата на църквата, за долното помещение (параклис), за лековитата вода и толкова.
Поляната. Поляната е просторна, с лек наклон. Има няколко къта с пейки и огнища, та дори и със скари, оставени до тях. В дъното на поляната има и тоалетна. Тя обаче е в ужасно състояние и днес никой не се престраши да се възползва от нея. Май всеки избираше да се скрие в далечните храсти или да си отиде без посещение на тоалетното помещение.
Хора на поляната имаше, но никой на никого не пречеше и не досаждаше със силна музика, с викове или по друг начин.
Тихо и спокойно е. Хареса ми и за приятелски сбирки, и за семейни непретенциозни тържества.
Снимката е от сайта за манастирите, към който води и връзката в текста. Мои за съжаление нямам, поради липсата на апарат. Другия път обаче ще имам и ще покажа личните си впечатления в картини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар