На сутринта продължихме към Триградското ждрело. Рано-рано спряхме на паркинга пред Дяволското гърло, където двама мъже си подреждаха стоката. Единият отваряше барчето с топлите и студени напитки, а другият редеше свои музикални дискове и гайдички сувенири.
След едно топло кафе и малко снимки с табелата "Еднолентов път с насрещно движение" се насъбраха хора, отвориха пещерата и ние - част от първата за деня група, влязохме придружавани от музиката на гайдаря. Водачът ни беше младо момиче с добро чувство за хумор и запас от търпение.
В залите на пещерата аз се чувствах странно добре. Дали грохотът от водопада, дали процеждащата се дневна светлина ми влияеха, не знам. Знам само, че това място ме покори. Древният човек в мен се събуди и беше готов да се включи в поклонническа процесия или пък в ритуал по жертвопринасяне.
Изкачих многото стъпала до изхода на пещерата, който всъщност е нейният естествен вход и напълно разбрах страхопочитанието на древните към това място.
Досадиха ни продавачите на билки и мед, които много искаха да им направим "сефтето" за деня и звучаха ту жалко, ту заплашително. Е, купихме си мед с мурсалски чай от най-находчивата и усмихната баба, който с готовност ни снима и не пропусна шанса си да ни "захрани" с мед веднага след услугата.
От изхода на пещерата продължихме към музея на мечките - 300 метра по-нагоре по пътя. Ако не бяха таблата със звукови ефекти, които демонстрират какви са звуковите сигнали, издавани от мецаните, и какво е тяхното значение, никак нямаше да съм доволна от посещението си в този музей.
Скромна експозиция, билетопродавачи, а не уредници на музея, много текст на миниатюрна площ и толкова. Пластмасовите фигури на майка и малко мече в една скална дупка на отсрещния бряг на реката ми изглеждаха някак твърде нелепо зад телената решетка. Но... както и да е.
А следващото място в плана беше язовир Доспат. Пътят не ни се видя нито дълъг, нито тежък, защото имахме възможност да се любуваме на природни картини и да се дивим на това колко често минаваме покрай чешма. Да ги бяхме броили, сигурно щяхме да им объркаме броя.
На едно място с красива чешма и хубава беседка спряхме, отдъхнахме и си напълнихме божествено студена и вкусна вода. Е, по-хубава беше от най-хубавата бутилирана! Не само заради това, че си я пълнихме собственоръчно, не! Усещането за красота и волност допълни и дори подсили вкуса й.
В Доспат ни посъветваха две неща - да видим язовира от терасата на хотел "Панорама" и да пътуваме през Сърница за Батак. Послушахме първия съвет на доспатчани и не сбъркахме. Прекрасна гледка! Обаче за втория съвет не си отворихме ушите и, гонейки най-краткия път (отбелязан на картата от 2012 г. като първокласен), сгрешихме. Целият път в ремонт. Дупките са не дупки, а траншеи и окопи, сякаш пренесени от Кербала. Тежки машини, работници, кратки участъци с готова настилка.
Очакването ни за кратко и живописно пътуване не се изпълни. Почти 3 часа карахме до Батак! По пътя взехме едно момче на стоп. Оказа се, че то е участник в провеждащия се в момента етнофестивал на Беглика (малкия ли, големия ли - обърках се) и ни разказа интересни неща. после видях и снимки от там - личи си, че е било вълнуващо за участниците.
Пристигнахме благополучно в Батак и побързахме да разгледаме историческия музей, църквата "Св. Неделя" и етнографския музей, защото скоро трябваше да затворят. Хората там ми се сториха някак дръпнати и прекалено резервирани. Затова пък силно ме впечатли самото градче. Прекрасна пешеходна зона; различни обществени придобивки (паметници, детски площадки, изложби, бюстове), подарени на града от някакви хора, назовани в надписите "Набор 19хх"; тишина и чистота.
В края на деня отпътувахме към яз. батак и там си намерихме подходящо място за нощуване на палатка. По целия бряг на язовира се виждаха палатки, каравани и вили, но все пак цивилизацията не досаждаше по никакъв начин. Звездите и чистият въздух си бяха диви, нецивилизовани.
В съботната сутрин пътят ни продължи. Вече пътувахме към дома.
 |
| Точицата в края на лифта съм аз |
 |
| Не прилича ли тази скала на човек? |
 |
| язовир Доспат |
Няма коментари:
Публикуване на коментар