11 септември 2012

Тая надежди

Моите бдителни ученици ме поправиха за допусната граматична грешка в блога. И с основание. Поправих се веднага и благодарих. Винаги съм ги насърчавала да следят мен и всички свои учители, близки, приятели и роднини за грешки и да ги поправят в крачка. Мисля, че така е правилно. И сега... 
Усмихвам се, сякаш са ме наградили с правителствена награда. Леко ми е на душата. Имам усещането, че все пак ще оставя следа след себе си. Щом виждат моите грешки и съвсем основателно ми ги сочат, значи битката за грамотността на българина все още не е изгубена. Смея да се надявам.

Няма коментари: