Все ми се струва, че да се докоснеш до българските си корени на празник като днешния, е по-добре, отколкото просто да поднесеш цветя на нечий паметник.
Това направихме с моите петокласници. Организирахме си (аз организирах) кратка, но наистина вълнуваща екскурзия.
Ей тук, наблизо, под носа ни!
Екскурзия до Провадия.
Ама да не си помислите, че това беше проста кратичка екскурзия тип "Отбий номера" и бягай!
Съвсем не!
Аз самата се задъхах за разказвам и да показвам снимки у дома от деня.
Сега повтарям всичко и в цвят ;)
Получихме шапки и вода за изкачването към Овеч.
Горе на калето научихме за града, за крепостта, за реставрираните Пеещ кладенец и Главна порта.
Слязохме в музея, където обядвахме, снимахме се с меч, разгледахме отделните зали (Солницата, манастирът на княз Борис-Михаил в с. Равна, Провадия от ХVІІІ и ХІХ век с нейните пеещи каручки и замогващи се граждани, цивилизоващия се град от началото на ХХ век), стреляхме с лъкове, обличахме ризница и се бихме с мечове, работихме с глина.
За финал в кратък тур из града разгледахме църквата, етнографската сбирка в Ламбовата къща, джамията, спортната площадка с червената сгурия на терена, часовниковата кула.
Ху!
Как да не се задъхаш!
Отпътувахме в 16 без нещо. Пълен ден с емоции, ангажирано внимание и учене на българска история и възпитаване на регионална и национална гордост.
Отидете и вижте сами всичко! После споделете дали и вие се задъхвате приятно от спомени!
Няма коментари:
Публикуване на коментар