Или три минути работа "по същество"!
ТОВА НЕ ВЛИЗА В ПЛАНА ЗА УРОКА!
Шести час. Един юнак специално е запазил за мен последния бонбон в кутията, за да ме почерпи за рождения си ден. Моля го да я остави с кутията на катедрата, защото ръцете ми са мръсни и започваме час. Оставя я. След мъничко всички надничат към кутията и се подсмихват. Върху бонбона е кацнала тлъста муха и си кротува.
- Госпожо, мухата яде Вашия бонбон.
- Нищо, де! Гладна е явно. - отговарям.
После внимателно измъквам капака (мухата си стои блажено на позиция) и затварям кутията.
- Госпожо, мухата вътре ли е?
- Вътре е!
- ?!?
- Бонбонът мой ли е?
- Ваш е!
- Сега и мухата е моя. Утре може да си я доведа на каишка като домашен любимец. ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар