Живели дълго дядо и баба. Не били богати, но животът им течал без особени сътресения. Гледали си само една кокошчица и един красив петел.
Какво се случило, никой от двамата не разбрал, но започнали да се карат. Бабата натяквала, че от петела полза няма, че само кукурига и от неговите песни главата я боли. Дядото пък мърморел, че кокошката не снася достатъчно яйца и той все полугладен си ляга вечер. Ден - така, втори, трети. Работата станала сериозна. Скарали се тъй, че решили да се разделят. Дядото отишъл да спи в празния обор, а бабата останала в къщичката. Всеки сам щял да се изхранва.
Минавали дните. Бабата си хранела кокошката, хапвала си яйчице от време на време. Дядото пък в началото ядял коприва, лапад, лук, после заклал петела и се облажил, но скоро пак започнал да гладува. Повече го мъчела злорадата баба, която всеки ден му се присмивала на глупостта да се хвали с песнопоеца си. Доядяло го.
Веднъж бабата си сварила леща. Хапнала си, после легнала и заспала. Дядото тайно доизял чорбата, после намазал с леща бабиното дупе и се скрил да гледа какво ще стане. Щом се събудила, бабата се попипала отзад, видяла, че е изцапана, и отишла на реката да се мие. Дядото - след нея. Бабата влязла в реката, миела се и мърморела на себе си. Старецът започнал да хвърля по жена си пръст и камъни, а бабата се провикнала:
- Удри, Боже, удри! Убий таз дърта дъртуша! Дърта джидия да се насере!
Приказката ми разказваше моят сладкодумен дядо. Дали има продължение, дали е извеждана конкретна поука - не знам. Както я помни майка ми, както и аз я помня, така я записах тук.
За поуката или поуките разчитам на вас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар