Изгубени усмивки

Имам един съсед. Познавам го вече 60 години. Знам кога дойде от село, как упорито усвояваше тънкостите на шофьорлъка, как си намери жена и си отгледа децата, как се сдоби с внуци и отскоро с правнуци.

Тоя човек трудно се разбира с другите – тъкмо се сближи с някого и виж го – вече дори не говори с него. Все нещо сърдит, все някой му казал нещо накриво!

Старец е вече, а не виждам да е помъдрял.

Гледам син му идва редовно, върши разни неща по двора и къщата, носи му работи, не го оставя, хатъра му на две не чупи. Пък дума да се похвали с момчето си – няма. Другото му момче (Абе то и то отдавна не е момче, ама...) някъде по чужбините се запиля. За него пък дума не обелва – жив ли е тоя човек, умрял ли е... От жена му знам, че е жив и здрав някъде в странство, ама и тя назаем думи продумва.

Оня ден гледам го  - чопка нещо по двора. Вика нещо на жена си, хока я, пък тя – една дребна, свита женица – с мъжка работа се заела. Подпалки цепи. Мина една кола по пътя и спря пред тях. (Син му сигурно! То други хора у тях не стъпват!) Старите обаче не чуват. Говорят си нещо наедро-наедро. Хлопна враника, детско гласенце се провикна:

-          Бабоо, нося ти подарък!

Бабата ахна, изненада се и посрещна радостно малкото  - тригодишна правнучка. А той... Хммм! Тоя човек не помръдна от място, нагрочи вежди, устни присви като недоволен. Детето не рачи да отиде с прабаба си при него, ръчица да му подаде. А той, види се, в тоя ден празник е имал. На 85 години ставал!

Не ми е работа, ама чоглаво ми стана. Син и снаха с детенце да го поздравят дойдоха. След работа от големия град в тая жега 70 километра и после обратно, а той сякаш на бавна капка му бяха пуснали система с думи и усмивки. Ни се усмихна, ни се издаде радостен ли е, или гневен.

Що тъй? - думам си и не намирам отговор. Уж добър човек, а радост от живота няма, хората не харесва...

Изгубил е усмевките си и очите му не виждат сякаш хубавото в живота.  

***

Еее, преди мноого години баба ми казваше: "Чедо, човек сам се обича и сам се мрази. Ако ти не се обичаш сам и не се уважаваш, никой няма да те обича и няма да те уважава. Затова първо обичай себе си и после обичай ближния, чедо!"

Та тоя моя съсед го мисля. Обичат го близките му, а пък той...