31 октомври 2020

Последният ден на октомври...

Днес плановете бяха едни, после други, накрая заредихме термуса с чай и след късната закуска отидохме на плаж.
Есенният плаж е особено романтично нещо. Нещо, което те кара да разговаряш с човека до себе си, да слушаш морето и да си мислиш. На есенния плаж тълпи от хора няма. Обаче има тук-там по някой човек - някои бягат, други рибарстват, трети чакат дечковци на по 2-3 годинки да си поиграят с пясъка, рапанчетата и пръчките. Ние днес отидохме на плаж Галата. Аз само бях чувала, че до него се стига по доста на брой стъпала, но не бях ходила. Е! Срамота е! За 22 години живот във Варна да не съм ходила! Затова избрахме този вариант за разходка. Надолу - лесно. Гората е красива, алеята със стълбите удобна, но на места има срутени участъци. Плажът ме учуди. Оказа се съвсем не токова малък, колкото си го представях. Пясък, камъни, гора и прекрасна морска гледка.
И тишина! Не пълна, не! Тишина, която е наситена със звуци от разбиващи се кротки вълни, от шумящ в клоните на дърветата вятър и от птичи раздумки.
На този плаж има растения, които не бяхме виждали. Зеле ли е? Рукола ли? Изглежда сега са се съвзели и с нова сила зеленеят, макар че имат и семенца.
Има и храна за въображението човешко - можеш да видиш делфини, лица, поражения от бури и вездесъщия живот, който тържествува над тленното.
Пътят нагоре е равен на този надолу. Обаче изкачването на 499 стъпала натоварва. Аз нямах сили да се любувам на природата, защото пулсирането в главата ангажираше цялото ми внимание. А то си беше резултат от кардиоупражненията, свързани с катеренето нагоре.
Качих ги тия стъби, ей! Ама и спомен ми остана.

Няма коментари: