Човек като има свободно време и като обича нещо, се престрашава да се пробва там, дето е смятал, че не би се справил. Ей това направих и аз. Текстовете на Любэ са страхотни, песните им - завладяващи. А дали опитът ми да преведа "Давай за" във вариант за пеене е успешен, ще кажат хората. Готова съм за критики, не ме жалете.
http://www.youtube.com/watch?v=N0W80vhLiBQ
Любэ • Давай за Автор слов - Шаганов А., композитор - Матвиенко И.
Война и на и най най най най на
Война и на и най най най най на
Война и на и най най най най на
Война и на и най най най най
Серыми тучами небо затянуто,
Нервы гитарной струною натянуты,
Дождь барабанит с утра и до вечера,
Время застывшее кажется вечностью.
Мы наступаем по всем направлениям-
Танки, пехота, огонь артиллерии.
Нас убивают, но мы выживаем
И снова в атаку себя мы бросаем.
Давай за жизнь, давай брат до конца!
Давай за тех, кто с нами был тогда!
Давай за жизнь, будь проклята война!
Помянем тех, кто с нами был тогда!
Небо над нами свинцовыми тучами
Стелится низко туманами хладами.
Хочется верить, что все уже кончилось,
Только бы выжил товарищ мой раненый!
Ты потерпи браток, не умирай пока!
Будешь ты жить еще долго и счастливо,
Будем на свадьбе твоей мы отплясывать,
Будешь ты в небо детишек подбрасывать!
Давай за жизнь, держись брат до конца!
Давай за тех, кто дома ждет тебя!
Давай за жизнь, будь проклята война!
Давай за тех, кто дома ждет тебя!
Давай за них, давай за нас,
И за Сибирь и за Кавказ!
За свет далеких городов,
И за друзей и за любовь!
Давай за вас, давай за нас
И за десант и за спецназ.
За боевые ордена
Давай, поднимем, старина!
В старом альбоме нашел фотографии
Деда - он был командир Красной армии.
Сделал на память Берлин сорок пятого
Века ушедшего воспоминания.
Запах травы, на рассвете нескошенной,
Стоны земли от бомбежек распаханной,
Пара солдатских ботинок истоптанных,
Больными ногами, больными стопами.
Давай за жизнь...
Давай за тех...
Давай за жизнь...
Давай помянем тех кто с нами был!
------------------------------------------
Хайде, братле!
Сиви мъгли небето затулиха,
нервите, същи струни, се скъсаха,
дъжд от изгрев до залез се лееше,
времето, спряло, цяла вечност се точеше.
Ние настъпвахме тук и отвсякъде -
пехота и танкове, и артилерия;
и ни убиваха, и оцелявахме,
и пак напред - във боя, се хвърляхме.
Хайде, братле, за светлия живот,
хайде, братле, за родните неща,
хайде, братле, проклетата война
не ще ни спре дори и след смъртта.
Оловни облаци закриват небето пак,
гъсти, студени мъгли ни обвиват в мрак.
Сякаш е свършило всичко - тъй искам го,
но ти, потърпи, братле, идва подкрепата!
Стой, не отивай в ония простори,
чака те дълъг живот с близки хора;
трябва и сватба да вдигнеш за слава,
и деца да отгледаш, и внуци!
Хайде, братле, за светлия живот,
хайде за тез, що чакат ни с любов.
Хайде, братле, проклетата война
не може да ни вземе обичта.
Хайде, братле, по-смело влез,
от боя да излезем с чест.
Не бива да им се дадем,
доброто не отива в плен!
Хайде за тях, хайде за нас -
да вдигнем гордо знамена
и за децата си спомни,
и за любима, и деди.
Открих във албума си стар фотография -
дядо и той се е бил за земята си.
Пазил семейство и родни предели
в схватка зловеща с ужасни злодеи.
Сила намирал в щастливите спомени
за тихите вечери с жената обичана,
за братска и бащина мъжка прегръдка
и благата, тиха майчина целувка.
Хайде, братле,остава малко, знай,
за тез, що ни чакат у дома,
за тях си струва даже да умрем,
но ще се върнем здрави някой ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар