Някога, много отдавна, един млад мъж, току що дипломиран висшист, започнал да работи. Учели го, че се труди преди всичко за благото на обществото. Оженил се; родили му се деца. От труда му обществото сигурно получавало съответните блага - данъците били сериозни, отпуски нямало години наред, у дома жена му гледала двете им деца и се стараели да не се оплакват от ежедневните си неволи и безпаричие, понеже всички обикновени хорица като тях живеели на същия хал - но той не виждал благото за себе си. Минали години, наложило се вече зрелият мъж да промени не само местоработата си, но и средата си. Пак за благото на обществото, което вече нямало нужда от неговия труд. Оплаквания и отчаяние пак нямало. Но останало огорчение. Намерил си човекът място в такова предприятие, където (според мнението на околните) работниците плуват в пари и благоденстват, и където, за да започнеш работа, трябва някой да умре. И заработил пак с всички сили - и пак за благото на обществото, тъй като благото за него и семейството му било единствено това, че се водел на работа. Дошъл обаче ден, в който му опротивяло да казва, че работи - работил (и не само той) повече от месец като за трима (понеже няма хора, а работата трябва да се свърши); повишили го мъничко в слружбата и по стародавна традиция трябвало да почерпи шефовете (за тях -уиски, за семейството - кутия вафли); получил си фиша и очаквал да има някаква промяна в цифричките (нали извънредният труд се заплаща допълнително!) и видял промяна! Сумата, която се кипрела насреща му била по-малка от всичко очаквано. Какво ти по-малка, че то тия цифрички показвали по-малко и от основната му заплата. Обидата и подигравката с труда му бил свикнал да преглъща, но как да преглътне голямата лъжа за добрия живот, който уж някога щял да има, ако работи усърдно?!
Тази гадна и тъпа история премълчава доста. Но истината е толкова прозирна и всевалидна, че май няма нужда от конкретика. Лошото у нас е, че по-големите (над 30) са възпитавани не да работяат за себе си, а за обществото; че са учени не да отстояват интереса си, а да премълчават. Лошото е, че повечето не са надмогнали това свое възпитание и продължават да търпят, да понасят, уж пак за нечие благо. Гадното е, че и аз съм там :(
2 коментара:
Защо смяташ, че го има само при хората до 30 години... и при тези под 30 съществува същият проблем, просто там казват "млад си", следователно "неопитен", следователно "неквалифициран", следователно "ниско платен"... А всъщност не е така. Не е редно да е така! Примерно Бил Гейтс е почнал на 19 години и съвсем скоро след това е направил първият си милион. Хора, ценете труда си и непозволявайте да го продавате за жълти стотинки.
Прав си. Е, понякога тези, които осъзнават фактите от живота си, се опитват да се държат достойно и да продават добре труда си. Понякога успяват да извоюват победа; понякога се провалят. Но по-добре е да опиташ , не да се отказваш предварително.
Публикуване на коментар