10 август 2007

Една житейска история

Някога, много отдавна, един млад мъж, току що дипломиран висшист, започнал да работи. Учели го, че се труди преди всичко за благото на обществото. Оженил се; родили му се деца. От труда му обществото сигурно получавало съответните блага - данъците били сериозни, отпуски нямало години наред, у дома жена му гледала двете им деца и се стараели да не се оплакват от ежедневните си неволи и безпаричие, понеже всички обикновени хорица като тях живеели на същия хал - но той не виждал благото за себе си. Минали години, наложило се вече зрелият мъж да промени не само местоработата си, но и средата си. Пак за благото на обществото, което вече нямало нужда от неговия труд. Оплаквания и отчаяние пак нямало. Но останало огорчение. Намерил си човекът място в такова предприятие, където (според мнението на околните) работниците плуват в пари и благоденстват, и където, за да започнеш работа, трябва някой да умре. И заработил пак с всички сили - и пак за благото на обществото, тъй като благото за него и семейството му било единствено това, че се водел на работа. Дошъл обаче ден, в който му опротивяло да казва, че работи - работил (и не само той) повече от месец като за трима (понеже няма хора, а работата трябва да се свърши); повишили го мъничко в слружбата и по стародавна традиция трябвало да почерпи шефовете (за тях -уиски, за семейството - кутия вафли); получил си фиша и очаквал да има някаква промяна в цифричките (нали извънредният труд се заплаща допълнително!) и видял промяна! Сумата, която се кипрела насреща му била по-малка от всичко очаквано. Какво ти по-малка, че то тия цифрички показвали по-малко и от основната му заплата. Обидата и подигравката с труда му бил свикнал да преглъща, но как да преглътне голямата лъжа за добрия живот, който уж някога щял да има, ако работи усърдно?!
Тази гадна и тъпа история премълчава доста. Но истината е толкова прозирна и всевалидна, че май няма нужда от конкретика. Лошото у нас е, че по-големите (над 30) са възпитавани не да работяат за себе си, а за обществото; че са учени не да отстояват интереса си, а да премълчават. Лошото е, че повечето не са надмогнали това свое възпитание и продължават да търпят, да понасят, уж пак за нечие благо. Гадното е, че и аз съм там :(

2 коментара:

BORIME4KA каза...

Защо смяташ, че го има само при хората до 30 години... и при тези под 30 съществува същият проблем, просто там казват "млад си", следователно "неопитен", следователно "неквалифициран", следователно "ниско платен"... А всъщност не е така. Не е редно да е така! Примерно Бил Гейтс е почнал на 19 години и съвсем скоро след това е направил първият си милион. Хора, ценете труда си и непозволявайте да го продавате за жълти стотинки.

kenkal каза...

Прав си. Е, понякога тези, които осъзнават фактите от живота си, се опитват да се държат достойно и да продават добре труда си. Понякога успяват да извоюват победа; понякога се провалят. Но по-добре е да опиташ , не да се отказваш предварително.