"Даскал" обикновено е нещо отрицателно, досадно и скучно, но може да е и положително... примерно "готина даскалица" ми звучи по-добре от "готина учителка". Всъщност, "учител" ми е някакво много официално, прекалено делово. "Преподавател" пък звучи съвсем изкуствено... "Тийчър" ми напомня повече на уиски, отколкото на човек... Накратко, нито едно от тези определения не го ползвам, или по-точно всички ги ползвам еднакво рядко. Предпочитам "класната", "биоложката", "физичката", ... или просто да ги наричам по имена. Всъщност, да си призная честно, голяма част от учителите си наричах и на малки имена (те нямаха нищо против, даже те предлагаха) и така ги чувствах по-равни, по-близки и по-любими :)
Ако говориш за някого с добро чувство, която и дума да използваш, не звучи обидно. Не мислиш ли? Същото мога да кажа и с обратна сила - винаги можеш да изразиш негативизма си, дори и най-нежната и културна дума да използваш.
А за учител и преподавател - май и на мен много отдалечено ми звучат. Но - пак зависи от случая.
За съжаление в наше време повечето използват тази дума само в този смисъл. Боя се, че губи доброто си значение. Но така е - всеки има избор и го използво. Така е редно.
Трябва да е било 1969 г.Попадна ми журнала Иностранная литература с превод на романа "Нагоре по стълбата водеща надолу". Един прекрасен роман за учителите и децата в американското училище. Та в този роман се използваше жаргона "Училка".
Какво съдържание влагате в тези думи? Кога ги използвате?
5 коментара:
"Даскал" обикновено е нещо отрицателно, досадно и скучно, но може да е и положително... примерно "готина даскалица" ми звучи по-добре от "готина учителка". Всъщност, "учител" ми е някакво много официално, прекалено делово. "Преподавател" пък звучи съвсем изкуствено... "Тийчър" ми напомня повече на уиски, отколкото на човек... Накратко, нито едно от тези определения не го ползвам, или по-точно всички ги ползвам еднакво рядко. Предпочитам "класната", "биоложката", "физичката", ... или просто да ги наричам по имена. Всъщност, да си призная честно, голяма част от учителите си наричах и на малки имена (те нямаха нищо против, даже те предлагаха) и така ги чувствах по-равни, по-близки и по-любими :)
То е било вече в МГ, предполагам.
Ако говориш за някого с добро чувство, която и дума да използваш, не звучи обидно. Не мислиш ли? Същото мога да кажа и с обратна сила - винаги можеш да изразиш негативизма си, дори и най-нежната и културна дума да използваш.
А за учител и преподавател - май и на мен много отдалечено ми звучат. Но - пак зависи от случая.
За съжаление в наше време повечето използват тази дума само в този смисъл. Боя се, че губи доброто си значение.
Но така е - всеки има избор и го използво. Така е редно.
Трябва да е било 1969 г.Попадна ми журнала Иностранная литература с превод на романа "Нагоре по стълбата водеща надолу". Един прекрасен роман за учителите и децата в американското училище.
Та в този роман се използваше жаргона "Училка".
Не съм чувала за романа. Училка като съкращение ли?
Публикуване на коментар