26 септември 2007

За свестните даскали

Нагорещиха се страстите около учителската стачка. Много хубави и още повече лоши неща се чуха за преподавателите, учителите, даскалите. И в моя и в други блогове прочетох и коментирах много нещо.
С APXUBATOPA доста неща си казахме чрез писма и споделихме мисли за свестните даскали и за това кой учител е добър и остава в спомените. За лошите, дето никой не отрича, че ги има, сметнахме за недостойно да си хабим думите.
Ще ми се обаче на този задочен разговор да станат свидетели, а може би и участници, повече хора.
Та значи APXUBATOPA ме попита:
- Пък аз ей сега режисирах едно предаване за Стачката. Ще я бъде ли?
На което аз отговорих, че съм доста обезверена, че доста неща са се натрупали в атмосферата и може да бликне нещо некрасиво, но твърдо съм ЗА стачката и се включвам лично. Последва това:
- Е, и аз познавам добри даскали и лоши даскали. За съжаление лошите са повече. Един добър обаче тежи, колкото всички лоши - или поне при мен е така. Ти как мислиш?
- А кой даскал е добър според теб? - реагирах малко остро аз. - Който ти позволява всичко и не изисква никакви напъни? Който е строг, но справедлив и не лигави учениците си? Който пуши с тях цигари? Който псува повече? Който може и да се кара и да се смее с децата? КОЙ? И продължих малко ... хм, ей така:
- Всеки помни няколко имена на учители от своето детство и юношество (старичка дума, но...). Аз си спомням с най-добри чувства първо името на учителя си по физкултура, който беше изключително строг. Даже си беше страшен. При него хък-мък нямаше. Навремето се страхувах от него. Сега оценявам, че ме е научил на доста неща. Дистанцията между нас никога не е била прекомерно скъсявана, но покрай строгостта беше и невероятен шегаджия и пазеше интереса на учениците си, и не допускаше грубости, и не злословеше срещу колегите си... И... сигурно нещо забравям.
Иначе си прав - един свестен е равен на сто кофти даскали. Надявам се учениците да могат да кажат за мен, че съм от свестните. Не сега!!! След време. Истината се вижда по-ясно отдалеч.
Отговорът обаче така ме впечатли, че (който ще да ми се присмива) ме разплака.
- Добър даскал е този, който ме учи! Постно казано, но истина!
Единственият Учител
(Не обърнахте ли внимание на главната буква?), който съм имал - другите не заслужават това достойно определение - беше французойката Стефани, която отвреме навреме споменавам в блога. Тя дойде чак последната година при нас.
Тя ни учеше!
Тя ме научи да вярвам в себе си и да съм творец, а не хулиган; тя запали в мен искрата на фотографията (тук ти правя жест с очи), но ми се скара, че рисувам в час; тя ни събираше на купони у тях, но изискваше да си знаем уроците; тя ме напи в Арак, но и ме гонеше от час, когато правех глупости; тя направи от нас театрална трупа, която взе наградата на публиката, след като публиката вдигна бунт против журито, но и ми писа пет двойки на лоша диктовка; тя ме събра с най-голямата ми любов, но и тя ми каза, че не е нужно да обичам полузабравен образ след десет години депресия; тя ми показа интернет и първия уин-компютър (преди това бяхме на Правец),
и тя ме поправя, когато правя грешки и до ден днешен.
...
И... тя ми е учител и сега, десет години по-късно, и в трудни моменти се уповавам да мъдростта й.
Тя ми е приятел, ментор и пример в живота.
И всеки път ме представя - "Това е Боян, той ми е ученик! Чуйте, колко прекрасно говори френски!" А аз перфектно и ефектно се покланям и казвам "Много се извинявам, но не съм имал възможност да употребявам френския си отдавна."
Доволна?
Тук аз си поизтрих сълзите и след кратко отговорих.
- Как иначе? Страхотно е човек да има по един такъв учител в спомените си. А ако поддържа връзката с него жива - какво по-хубаво. Щастлива съм, че имам колеги, за които се казват такива добри неща. Но, съгласи се, че е нужно малко време (човекът да поотрасне) да се осъзнаят тези "постни" истини.
Разрешаваш ли ми да публикувам този разговор или поне част от него в блога си?
Какъв беше отговорът е ясно, но все пак:
- ... мисля и двамата да го направим.
И го направихме. Ето тук. Ако можехме така нормално и добронамерено да общуваме помежду си по-често, сигурно бихме били доста по-добре.
Някой нещо да добави? Не се ли получи един хубав разговор за добрите даскали?

3 коментара:

GaN каза...

Наистина трогваща история. Дай боже на всеки да му се падне добър учител, а не... Но проблемът с "добрите" и "лошите" учители за мен е много по-дълбок, от колкото си мислим.

kenkal каза...

Той има неизмерими дълбочини. Но не е лошо и да се кажат и няколко добри думи.

Анонимен каза...

Това наистина ме трогна,надявам се всеки да срещне поне 1 от тези Учители.