Анкетата приключи, резултатите са готови

Когато стане дума за имена, особено за приемането на мъжовата фамилия след женитба, позициите са много и различни.

И тъй попитах Ви дали е задължително жената да приеме фамилията на мъжа си след брака и получих следните отговори.

От общо 30-те гласували в анкетата 5 (16%) са на мневние, че това е задължително, понеже за този човек жената се омъжва. Тук прозира прословутото патриархално възпитание и схващането, че мъжът в семейството е централният камък и на него се гради всичко.

6 души (20%) са отговорили, че ако дамата вече е придобила известност в обществото с бащината си фамилия, то не е нужно да променя името си след брака. С такава позиция обикновено са жените, които градят кариера или вече са постигнали някакъв успех в професията си и смятат, че новата фамилия ще ги върне на стартова позиция - в началото на стълбицата на успеха.

Други 6-има (20%) са на мнението, че жената има компромисен вариант за изход от ситуацията - хем да си запази мъжовата фамилия, хем да си добави новата след тире. Така постъпват жените, които ревниво се отнасят към принадлежността си съм бащиното семейство, или пък малко алчничко искат двойно по-хубава фамилия. На принципа ,,Твоето име вече е и мое, ама и старото не си го давам!" Парафраза на ,,Чуждото е общо, а моето си е само мое" ;)

Само 4 (13%) от участвалите в анкетата защитават позицията, че жената може да не си дава фамилията, ако тя е интересна, запомняща се, отличаваща я от масата. В тази ситуация жената поне е облекчена от неудобството да сменя лични документи и да хаби парите на мъжа си за бюрократични подробности и спънки. Успокоението му е, че тя си е вече негова телом и духом, пък името... халал да и е! (Шегичка)

Едва 3-ма (10%) са казали, че е добре жената да направи опит да преименува мъжа си и той да приеме нейната фамилия. Струва ми се, че така са отговорили само жени и то отявлени феминистки. Идеята май е трудно приложима в нашето мъжко общество.

Естествено има и отговори от типа ,,Не ме занимавай с глупости! Хората вече не се женят, ти за приемане и неприемане на фамилии ще ми говориш!" Така са отговорили 6-има, т.е. 20% от участниците. Естествено е и така да отговарят хората. И живота доказва, че са прави - донякъде, естествено. Предполагам така отговарят младите и свободни мъже и жени, за които бракът е глупост по принцип.

Моята лична позиция е най-близко до отговор 4 и 3. Аз лично си представях, че ще се опитам да придумам любимия да приеме моето име, ако неговото е някакво обикновено и много често срещано. Не се знае доколко бих успяла, но си правех някакви планове. Късмет имах обаче с фамилията му. Хем не е трудна, хем не е често срещана, хем е интересна. Ама и бащината си не дадох, а добавих новата фамилия след тире. Смятам, че това е едно много добро решение, защото при издаване на документи не се налага да прилагаш удостоверения за идентичност и защото двойната фамилия дава знак, че си омъжена. Е и други плюсове има, ама стига толкова.

Ще ми се да дам съвет на хората, които някой ден и до брак ще стигнат. Каквото и да решите, щом и двамата сте удовлетворени, щом направените компромиси от едната, от другата или пък и от двете страни, са разумни, значи всичко е наред. Кой каквото ще да казва, вие си направете това, което сте решили - по възможност двамата с половинката. Пък нека ви одумват!