"Двубой" по Иван Вазов. Вазов не завършил пиесата, която сам определя като "глума в три действия", затова след смъртта му неговият брат, Борис Вазов, я довършил и за пръв път поставил на сцена като театрална комедия. През 70-те години на ХХ век Димитър Вълчев написал музика, а Стефан Цанев съчинил стихове за песните и този път била представена пред публика като мюзикъл. Сега "Двубой" се поставя на сцената на Варненската опера от Ники Априлов (режисьор). По моето скромно мнение мюзикълът е добър - и те разсмива, и те кара да мислиш, и ти носи наслада от хубава музика с българско звучене. Още по-интересен го прави участието на двамата неоперни и неоперетни актьори, изпълняващи главните роли - Стефан Рядков и Пламен Сираков. Тези драматични (май Рядков е куклен) актьори по нищо не отстъпват на професионалните певци. Дори на моменти моето ухо долавя някаква слабост в гласовите възможности на другите артисти, но не и при Рядков и при Сираков.
Дали този подход - да се канят за главните роли други артисти - е традиция тук, във Варна, не мога да кажа, но...Миналата година гледахме и семейно, че и ученици водих, оперетата "Българи от старо време", където в ролята на хаджи Генчо беше Руслан Мъйнов, а дядо Либен игра пак Стефан Рядков. Благодарение на тяхното присъствие на сцената, представлението всеки път беше различно, актуализирано, запомнящо се. Тогава, а и сега, ми се струваше, че актьорите певци са малко вдървени, като че ли не виждах плам, страст, енергия да струи от техните изпълнения. Обаче двамата, Мъйнов и Рядков, бяха невъобразими. Дори гласовете им се открояваха, пробиваха пелената на общото. Така и сега - като че ли гласът на Рядков е двукратно по-силен, издържлив и трениран от тези на професионалните певци. Това разбира се не е мнение на професионалист. Аз изказвам личните си впечатления от две постановки на варненската опера, които съм гледала.
Мюзикълът е приятен за гледане и слушане дори за несвикналото с класическа музика ухо. И неподготвеният зрител може спокойно да го гледа, без да му доскучее и без да се отекчи от тежка и неразбираема музикална среда. Тъй че - отивайте и си купувайте билети за "Двубой".
Дали този подход - да се канят за главните роли други артисти - е традиция тук, във Варна, не мога да кажа, но...Миналата година гледахме и семейно, че и ученици водих, оперетата "Българи от старо време", където в ролята на хаджи Генчо беше Руслан Мъйнов, а дядо Либен игра пак Стефан Рядков. Благодарение на тяхното присъствие на сцената, представлението всеки път беше различно, актуализирано, запомнящо се. Тогава, а и сега, ми се струваше, че актьорите певци са малко вдървени, като че ли не виждах плам, страст, енергия да струи от техните изпълнения. Обаче двамата, Мъйнов и Рядков, бяха невъобразими. Дори гласовете им се открояваха, пробиваха пелената на общото. Така и сега - като че ли гласът на Рядков е двукратно по-силен, издържлив и трениран от тези на професионалните певци. Това разбира се не е мнение на професионалист. Аз изказвам личните си впечатления от две постановки на варненската опера, които съм гледала.
Мюзикълът е приятен за гледане и слушане дори за несвикналото с класическа музика ухо. И неподготвеният зрител може спокойно да го гледа, без да му доскучее и без да се отекчи от тежка и неразбираема музикална среда. Тъй че - отивайте и си купувайте билети за "Двубой".
2 коментара:
Като видях снимката на Варненския народен театър, нещо ме хвана за гушата. Едно, че съм живял наблизо и имам много детски спомени; и второ, трябва да е било 1949 година, играх в този театър ролята на малко момче. Дали пък ве беше "Македонска кървава свадба"?
Извинявай за off topic.
Много хубаво, щом имаш и сценични спомени от там.
И една поправка - сваТба! ;)
Внимателно следя кой какво коментира и не смятам коментара ти за излишен - напротив даже!
Публикуване на коментар