20 ноември 2007

Малко култура


Отдавна не бяхме ходили ни на театър, ни на кино. Ама снощи гледахме мюзикъл!
"Двубой" по Иван Вазов. Вазов не завършил пиесата, която сам определя като "глума в три действия", затова след смъртта му неговият брат, Борис Вазов, я довършил и за пръв път поставил на сцена като театрална комедия. През 70-те години на ХХ век Димитър Вълчев написал музика, а Стефан Цанев съчинил стихове за песните и този път била представена пред публика като мюзикъл. Сега "Двубой" се поставя на сцената на Варненската опера от Ники Априлов (режисьор). По моето скромно мнение мюзикълът е добър - и те разсмива, и те кара да мислиш, и ти носи наслада от хубава музика с българско звучене. Още по-интересен го прави участието на двамата неоперни и неоперетни актьори, изпълняващи главните роли - Стефан Рядков и Пламен Сираков. Тези драматични (май Рядков е куклен) актьори по нищо не отстъпват на професионалните певци. Дори на моменти моето ухо долавя някаква слабост в гласовите възможности на другите артисти, но не и при Рядков и при Сираков.
Дали този подход - да се канят за главните роли други артисти - е традиция тук, във Варна, не мога да кажа, но...Миналата година гледахме и семейно, че и ученици водих, оперетата "Българи от старо време", където в ролята на хаджи Генчо беше Руслан Мъйнов, а дядо Либен игра пак Стефан Рядков. Благодарение на тяхното присъствие на сцената, представлението всеки път беше различно, актуализирано, запомнящо се. Тогава, а и сега, ми се струваше, че актьорите певци са малко вдървени, като че ли не виждах плам, страст, енергия да струи от техните изпълнения. Обаче двамата, Мъйнов и Рядков, бяха невъобразими. Дори гласовете им се открояваха, пробиваха пелената на общото. Така и сега - като че ли гласът на Рядков е двукратно по-силен, издържлив и трениран от тези на професионалните певци. Това разбира се не е мнение на професионалист. Аз изказвам личните си впечатления от две постановки на варненската опера, които съм гледала.


Мюзикълът е приятен за гледане и слушане дори за несвикналото с класическа музика ухо. И неподготвеният зрител може спокойно да го гледа, без да му доскучее и без да се отекчи от тежка и неразбираема музикална среда. Тъй че - отивайте и си купувайте билети за "Двубой".

2 коментара:

Анонимен каза...

Като видях снимката на Варненския народен театър, нещо ме хвана за гушата. Едно, че съм живял наблизо и имам много детски спомени; и второ, трябва да е било 1949 година, играх в този театър ролята на малко момче. Дали пък ве беше "Македонска кървава свадба"?
Извинявай за off topic.

kenkal каза...

Много хубаво, щом имаш и сценични спомени от там.
И една поправка - сваТба! ;)
Внимателно следя кой какво коментира и не смятам коментара ти за излишен - напротив даже!