Някога това явление не беше отречено и заклеймено. Напротив - водеха ни под строй, сиреч организирано, на театър, на концерти, в музеи... Може и да не помним кой знае какво от тези свои общи посещения, но всеки (що годе на възраст над 30 години човек) ще си спомни за някое свое културно мероприятие под срой.
Не аз съм човекът, който да каже дали трябва или не трябва да се провеждат такива посещения организирано от училище, обаче изказвам личното си мнение, че...
Ами, че не е лошо.
Много родители никога не биха завели децата си на кино, театър или музей, защото а) нямат пари; б) не им се занимава с глупости; в) това е губене на време; г) нещо друго. А фарфалаците и по-големите - гимназистите - обичат да ходят заедно на различни места. В главата ми се въртят много "ЗА" и малко "ПРОТИВ" подобни прояви за окултуряване на младежта, но нейсе.
Сега се мъча да си спомня къде сме били водени ние така - строени в две редички, често и с песен и маршова стъпка. В моето малко родно градче (понякога и в други населени места) сме водени на *кино; *всякакви концерти по различни поводи; *посрещане на партийни лидери; *литературни четения; *манифестации; *чествания деня на...; *театър; *музеи; *опера; *исторически лекции; *прегледи на художествената самодейност; *преглед на строевата песен и маршовата подготовка; *дискотеки; *спортни състезания и *какво ли още не.
За мен и приятелките ми, особено като попораснахме, беше задължително да проследим как войниците от местното поделение отиват на баня в сряда и петък. Естествено под строй, с маршова песен и с яко набиване на крак. Е, падаха свалки - в реда на нещата си беше.
Та мисълта ми е дали пък като са ни "насилвали" да ходим някъде си, само са ни вредили, или е имало и нещо хубаво. Дали има и други такива като мен, дето си мислят, че някои масови и задължителни прояви могат да се осъществяват и днес. Пък и имат ли още почва у нас???
Няма коментари:
Публикуване на коментар