Вчера бях бясна - бях за около 10 минути извън релси, заради проблеми в работата. Стигна се дотам, че да си напиша оставката - премислено и мотивирано решение взех.
Днес нещата се развиха така, както не очаквах. Отстоявах правилната позиция и я защитих. Взе се правилно решение - правилата бяха спазени, истината (много грозна) не беше премълчана и омаловажена. Не, че съм напълно удовлетворена, но ясно разбрах следното:
- Когато съм права, трябва да се защитавам, а да не мълча.
- Когато е необходимо да се постъпи правилно, за да се защитят определини ценности и морални принципи, да постъпвам правилно, а не лесно - да премълча, за да нямаме неприятности.
- Когато искам да спазват правилата другите хора, да не ги моля да го правят, а да го изисквам.
- Когато смятам, че нещо ще урони името ми, авторитета ми, достойнството ми, да прибягвам до категорични и дори крайни мерки, така че да не допусна това да се случи.
- Когато е нужно, да тропна по масата, за да не си мислят останалите, че е несериозно положението, да го направя, а не да смотолевя нещо под мустак, за да не обидя някого.
- Никога не е късно да осъзная, че съм достоен за уважение човек - днес стана това.
- Когато премълчавам проблема си, той става още по-голям и никой няма да ми го реши. От това страдам аз и семейството ми. А не това заслужават те и аз самата.
Навремето един възрастен колега (аз бях учител за първа година, а той една година преди пенсия) ми каза: "Чедо, като си събуеш гащите и като се надупиш, не може да се сърдиш, че са те оправили - затова се дръж на положение! Като те минат, пак няма да те уважават - напротив, ще бъдеш още по-голямо нищо отпреди!" За тези негови думи съм му изключително благодарна. Днес защитих позицията си, правото си на достойнство. И въпреки, че правото на този етап е защитено на 80%, ясно заявих, че НЯМА сама да си събуя гащите! И нещата не се разминаха тихомълком. Провинциалния манталитет "Да не се врем между шамарите. Да не дойдат да ни видят кирливите ризи" не проработи! Беше игнориран.
Затова днес мога да празнувам и аз. Честит празник на Николовците! Честит празник на моряците и рибарите! Честит празник и на банкерите! Наздраве!!!
5 коментара:
Поздравления! Постъпила си по най-правилния начин, според мен. Понякога хората се привързват прекалено много, я към институцията, в която работят, я към самата работа, и забравят за себе си, толерират некоректното поведение от страна на останалите членове на колектива, само и само да останат на тази длъжност. А това въобще не е правилно. Няма нищо по-важно от междуличностните отношения в една организация. Всичко друго е заменимо. За това те поздравявам. Ти си наистина, както учител, така и човек за пример:))
Честита ти победа!
Радвам се за теб и за това че си устояла на изкушението
Само така, Нела!!!
Продължавай в същия дух !!!
Благодаря за окуражаващите думи. На мен самата от вчера ми е по-добре. :-)
Както се казва на старобългарски:Keep walking.
Публикуване на коментар