От известно време се мъча да събера доводи, за да убедя сама себе си, че това не е вярно. Обаче не съм успяла до този момент.
Стигне ли се до спор, обикновено всяка държи на своето, не желае да чуе чуждото мнение и различията се приемат като обида и лично отношение. Възниква въпрос, по който мненията ни не съвпадат. Обикновено спорещите жени се мъчат да надвикат и наддумат другата. Не се слушат чуждите реплики, а се казва: "Не знам, не можеш да ме убедиш!" Тонът се повишава, ръкомаханията също, стига се понякога и до крясъци. Другото мнение не се чува, камо ли да се изслуша и приеме. Място за аргументи и изслушване на доводи няма. Позицията е предимно "Моята камбанария е най-...", "Моят опит е най-...", "Не ме интересува друго нищо!" Много често по-експанзивната спореща след "Не можеш да ме убедиш" се врътва и шумно тръшва вратата на помещението, царствено излизайки. Това се разчита като поведение на победител.
Последния път, когато се опитах да споря, пак срещнах подобен отпор. Един певец изпя чужда песен и аз казах, че това ме дразни, защото ми изглежда като подигравка с истинския изпълнител на песента; че би трябвало да се пеят чужди песни с разрешението на авторите и на певеца, чиято е песента. Единственото нещо, което ми каза домакинята (бяхме на гости) беше, че щом Азис я пее, щом по телевизията си позволява да пее песни от чужд репертоар, сигурно има разрешението и одобрението на авторите. Е, не можах да я убедя, съответно тя мен също, че не е задължително всичко да е изпипано и точно, щом го дават по телевизията. След пет минути наченахме спор дали немският език е груб и неблагозвучен и нейната позиция беше "На мен ми звучи гадно и грубо, значи е грозен език" и не прие, че личното впечатление не прави един или друг език груб, гаден или нещо подобно.
Всъщност на този етап аз съм убедена, че жената абсолютизира личните си разбирания, преценки, усещания и възприятия и ги представя като обективни заключения. На този етап опитът ми показва, че жената се осланя на своя субективизъм и не желае да приеме чуждото мнение, дори то да е вярното. Ей тъй - от инат и женска гордост.
Аз лично много рядко съм чувала жена да каже "Да, прав си!" след като нещо е дискутирано. Най-често жената приема различието като обида за нейното достойнство; пък ако се окаже, че фактически е сгрешила... има физиономии, злобни погледи и клюкарстване тип "Тя ли? Само тя ли знае? Само тя ли може? Айде, моля ти се!" Често и сълзи и истерии увенчават опита за спор.
Та си мисля, че повечето жени (и аз съм в кюпа, де) не могат да спорят. Права ли съм, не съм ли...
19 коментара:
Като прочетох поста ти, веднага се сетих за майка ми. Тя е абсолютно същата жена, не умее да спори и не казва никога ти си прав. Когато аргументите говорят, тя само премълчава и толкоз. В живота понякога или често срещаме такива хора, от личен опит знам, че най-добре е тези хора да ги игнорираме и избягваме. Не могат да се променят, а и ние не бива да си хабим нервите по тях.
Ако само за майка си се сещаш, си за завиждане. Аз за колко приятелки, колежки и роднини се сещам...
хаха :) този пост е доста събирател образ, но не си напълно права за съжаление - отбележи, че има не по - малко такива мъже, и те са също толкова инатливи и избухливи.
Емоцията при дискутиране и спор е редно да се намаля на макс, защото нищо не се постига. Да се изслушва също.
Съгласна съм с pierrot, че има също толкова инатливи и неотстъпчиви мъже. Умението да се води спор си е цяло изкуство, което не зависи от пола, а по-скоро от възпитанието и културата човека. Също и от това до колко е склонен да приеме гледна точка различна от неговата, а не да се инати като магаре на мост.
Вярно, че жените в повечето случаи са по-емоционални, но вярвам всеки се е сблъсквал също и с избухливи мъже.
pierrot и iffi, съгласна съм, че има и много мъже, които са избухливи и не умеят да спорят.
Но, не сте ли съгласни, че жените са склонни да се обиждат, ако другият не приеме тяхното мнение?
И аз съм съгласна с Иф. Всичко е до характер. Има хора, които просто не понасят да им се противоречи или такива, които не виждат друг по-правилен поглед за нещата от техния собствен...около мене е пълно с такива. Обикновено при мен дори не може да се нарече разговор, а само монолог, защото все не мога да взема думата, даже да се аргументирам...и така "спорът" продължава, докато аз не реша да млъкна съвсем, да изчакам кротко другият да приключи и да си продължа както аз си знам, че е най-добре...
И аз ще кажа, че всичко това е характерно не само за жените :) Аз например преди да напиша коментара си, няколко минути седях и се мъчех да се сетя за свой познат независимо от пола, дето да е казал някога "аз греша, ти си прав/а". Не става работата. Почнем ли да спорим, всички приличаме на оная юрдечка от рекламата на Райфайзенбанк, дето си удря ушите и кудкудяка по-по-по-по-по.
Често ми се е случвало да намеря разумен аргумент, дето ми се вижда необорим, а острещния човек или да го прескочи, или да ми каже "бе не можеш да ме убедиш!" и това е. :) И себе си слагам в кюпа и аз :) Макар че честно казано поне в спор наживо съм се признавала за победена :) Ама не ми е било никак приятно, пак да си призная. Но съм се признавала. А тъй като никой никога не си е признал пред мен, остава ми да заключа, че простно не мога никак да водя спорове и хич не ме бива да се аргументирам.:( Какво да е прави, това е тъжната истина.
Може и характер да е. Може и манталитет да е. И възпитание.
Значи много неща ни липсват.
Марфа, и аз съм се признавала за победена, но не ми се е случвало да чуя от друг такива думи. Предимно млъквам като снежка и си пасувам, когато видя, че другият вдига глава и цъка с език.
делението на полове е абсолютно грешно, защото повечето жени като се ядосат стават изключително язвителни, рязки и не слушат другия, а от своя страна - повечето мъже стават груби, обиждат, властни и не слушат. Според има една пресечна точка, няма да я соча :)
И недейте да се чудите кой Ваш познат е отстъпчив, не влиза в безмислени спорове и умее да лавира между чуждите мнения - просто не сте го забязали, защото е нямало напрягане и излишни нерви :), както при повечето разговори.
А следващото, което ще кажа може да ме изкара егоист, но след като встъпих в Онази връзка, която впоследствие прерастна в брак :), започнах да си променям мнението и започнах и да водя истински диалози. И не, не съм мъж под чехъл!
Аз говоря специално за жените, защото като че ли спорещите мъже са по-склонни да не се засягат лично в спор.
Давам пример. Присъствах на спор между двама мъже - нещо конкретно в професионален план. Почнаха тихо - всеки каза защо така трябва да се направи нещото. После стигнаха до викане, удряне по стени и ритане на кошчета с боклук. Аз лично сериозно се стреснах. Стигнаха до единно мнение и направиха, каквото трябва. После отидоха да пият бира, доволни от свършената работа.
Такова нещо между жени колежки не съм виждала. Ако едната надделее, другата не пада на гръб и не признава, че това е бил по-добрият начин на действие. Цупениците продължават с дни.
А за диалозите, до които си достигнал в семейството си - чудесно! Много хора могат да ти завиждат!
Но те са друг тип спорове и диалози.
Какво е мнението ти по дадения пример за професионалните спорове?
Хормони.
Каращи се мъже, сред разхвърлян офис е нормално. Каращи се мъже, на бюро по чаша ликьор са педали.
Каращи се жени в поза едно - фотосесия за Maxim, поза две - нормално.
Затова са и двата пола. Разликата в поведението е агресията, която ние приемаме за нормална и не ни пука, и която вие трудно разбирате защото най - добрият ви приятел не ви е спъвал зверски при една ваша контра-атака в двора. А ние трудно разбираме женските реакции и скрити болки и терзания, защото от деца момичетата не се бият, а си плетат плитки и интриги.
А за семейството и работата се старая да спазвам един принцип - "На масата и в кенефа си един." Не винаги разбира се, но така се чувствам аз.
На мен точно женските интриги не ми харесват. Подливането на вода ми е гадно. Аз възприемам мъжкото поведение като по-нормално и разбираемо, по-логично.
По - просто. За съжаление много мъже не мислят преди да говорят, а много жени мислят прекалено преди да кажат нещо. Предрасъдъци може би.
А подливането на вода винаги е гадно :)
А споровете между колежки, за които ти спомена имат ли резултат? Освен цупенето?
В спор да се съгласиш,че другия е прав трябва да имаш душевен мир и интелектуална нагрузка / както казват руснаците /.
pierrot, по-просто, да! А споровете не водят до нищо. Накрая всяка си прави, каквото си е решила, за да не падне по-долу от другата. Така се получава, че екипът не е екип :(
"В спора се ражда истината" не работи в такава ситуация.
не мисля, че може да се обобщава така :-)
всеки/и мъже и жени/ спори от собственото си ниво на компетентност или некомпетентност, емоционалност, възпитание, не на последно място възраст и пр.
в спора единствено аргументите са важни и добре изложената и защитената теза
"харесвам - не харесвам" не е аргумент, но пък всеки има право на вкус и предпочитания и това не означава, че печели или губи спора...
жените са по емоционални, а когато емоциите са в повече логиката остава на заден план, навярно за това ти се струва, че "жените не могат да спорят"
Първо, Нела, поздравления за статията! :)
Разбира се, че всичко е индивидуално, но нека не забравяме, че изследванията доказват, че жените като цяло са по-емоционални, следователно са по-предразположени към въпросния феномен, докато мъжете са по-склонни да разсъждават по-рационално.
Все пак това са много обобщаващи данни, но пък за сметка на това доказват тенденция.
Аз самият съм водил спорове с часове с точно такива хора, които обезсмислят всякаква аргументация, колкото и обективна да е тя, само защото си мислят, че тяхното мнение е меродавно. Когато са прекалено неспасяем случай, аз просто отстъпвам, защото става все едно да говориш на стена :) Все пак живеем в ерата на индивидуализма, където всеки има право да мисли каквото си иска и да обявява гласно мнението си.
При подобни спорове за мен има два основни проблема:
1. Всеки има някакво мнение, което често не осъзнава от къде го има, защото не може да осъзнае всички неща, които му/й влияят за да си създаде съответното мнение, което припознава като своя позиция. Малко хора изобщо се замислят, "Абе защо аз си мисля така?"
2. Сигурен съм, че много често когато сте спорили не можете да изгладите позиции, защото на края на спора се оказва, че всеки разбира различно нещо под определени понятия. Това е най-глупавото. Спориш за нещо с някой и всеки си има своя представа за темата на спора, а когато понятията не са еднакви за всеки участник в спора, спорът на практика се обезсмисля :)
А като добавим и емоцията плюс езика на тялото и утвърдените (заковани) знакови послания, които са символ на състояния и т.н. Става много интересно. :) А да не говорим за самочувствието! :)
@ анонимен Съгласна съм, че "жените са по емоционални, а когато емоциите са в повече, логиката остава на заден план" - това е нещо, което ме кара да мисля така. А обобщението е позасилено, естествено.
@ gan - по точка 2 съм напълно съгласна. Такива спорове са абсолютно глупави, но ги има.
Публикуване на коментар