Нещо простичко и хубаво

Баща ми е човек с много добро чувство за хумор, умерено талантлив и с добра самопреценка. Ама като му дойде музата си съчинява разни неща. Още в началните години на Демокрацията той си измисли един мотив (много прилича на народна песен и по текст и по мелодия) и с годините го усъвършенства - доколкото можа. Днес се сетих за него и реших да го "обнародвам". Не е кой знае какво, но...
Написаното няма претенции за художествена стойност, но е преживяно, дълбоко лично и силно автобиографично. Звучи като пожелание за добруване, като молитва, като закачка.

Песен
Родил съм се в царско време,
израснал съм през фашистко,
социализма постоих,
демокрация ме души.
Дай ми, Боже, помогни,
още много бели дни
с нея да сме двамата! (става въпрос за майка ми)
С нея да сме двамата,
та да можем от сърце
да си тропнем ний хорце
на сватбите внушките
и на техните внуци.

Е, не е нещо особено, но на мен ми е приятно да го чуя да пее това пред гостите си. Обикновено го прави, когато майка ми е до него - прегръща я, подканя я да му приглася и закачливо подмига на слушателите си. Мила картинка са. Обичаме ги!