06 април 2008

Да видиш с очите си и да пипнеш с ръцете си... І


... е друго нещо!
Планираното пътуване из страната се осъществи. И бих казала доста успешно! Стъпка по стъпка се подготвяхме и после за 6 дни реализирахме следното:


Ден първи - пътуване до крайната дестинация (от Варна през Видин до Белогрдчик) и посещение на крепостта "Баба Вида" и пещерата "Магура".
В крепостта се радвахме на запазените старини - такова чудо по нашия край трудно ще намериш, защото всичко е сринато - гледаме само основи на сгради и крепостни съоръжения. Бързо обаче апаратът ни предаде и снимките са ни малко.

В Магурата пък въобще нищо не успяхме да снимаме, затова можете да разгледате какво е публикувала pippilotamentolka в своя пост от есента на миналата година. Извадихме страхотен късмет - същия ден (30.ІІІ.2008 г.) в пещерата влизал кметът на община Белоградчик и разпоредил да бъде затворена залата с рисунките заради множеството вандалщини. И тъй като влязохме час преди да приключи работният ден... късметът си беше истински. Не останахме особено доволни, защото ни взеха входната такса и ни пратиха да разглеждаме самостоятелно пещерата с думите: "Бързо, бързо! Тя ексурзоводката влезе с други хора преди 10-тина минути. Намерете ги!" Е какво да гледаме, какво да разберем от пещерния свят като не знаем накъде да вървим, какво е забележителното и т.п.? Добре че по едно време срещнахме екскурзовода и с две думи ни каза коя зала да не пропускаме. Другото хубаво беше, че ни обясни за изхода от пещерата - трябвало да стигнем само донякъде и да се върнем обратно, защото тя е заключила изхода. Търчахме, гледахме, ахкахме, ама... поне видяхме рисунките! Другото сигурно ще забравим! Впечатлихме се от рисунките, защото обикновено не се показват всички, а само отделни графити. Като всичко създадено от хората и при тези рисунки видяхме хиперболизирани анатомични подробности от мъжкото тяло. Естествено те ни се набиха на очи, а после в картичките не ги открихме. Много сме свенливи - ей!

Ден втори - разглеждане на крепостта и скалите в Белоградчик, пътуване до Враца и разглеждане на пещерата "Леденика".
В Белоградчик човек с въображение може да си съчини цял собствен свят.
Ние особено много харесахме скалата, която приблича на орел; двата кладенеца, които стряскащо приличат на очи;
и възможностите да гледаш отвисоко и надалеко ;)

Там без мъжка помощ се покатерих на ... едно височко място!

Преминавайки през Враца, се изкачихме до Леденика. Ако някой си мисли (като мен - заблудената), че врачани си правят разходките до пещерата и обратно, да не се заблуждава повече! Пътят е около 17 километра изкачване като по серпентина. А в началото му се минава под едни надвиснали чуки - свят ти се завива, ако да си в ниското!
На поляните пред пещерата - красота и спокойствие! И едно прекрасно жребче, сучещо от майка си - идилия!
Екскурзоводът много търпеливо и обстоятелствено ни обяснява всичко, свързано с пещерата. Провирахме се през теснини (който е грешен, се очиства), удряхме си главите в ниските места, топнахме пъсти в езерцето на желанията! Лошото беше, че не успяхме да се засечем с предходното семейство и с това, което чакаше на входа да излезем ние. При индивидуални посещения си плащаш 15 лв., а иначе в група таксата се редуцира според посетителите.
Оттам нататък среща с приятели - стари и нови. Убедих се, че врачани са много готини хора! Който е чувал нещо различно - да отиде и сам да се убеди, че не лъжа!!! Поздрав за нашия гид - Архиватора . Там, където ни заведе, и това, което ни показа (повече подробности и снимки в следващия пост), нямаше как да видим и пипнем без него! Ще те чакаме на наша територия! Може да не сме на твоето ниво, но ще гледаме да не се изложим.
Ден трети - ... - другия път!

4 коментара:

arhivatora каза...

ама аз ще дойда, не си мислете,че ще се скатаете от отговорност.
като дойде времето, ще ми направите реклама на бизнеса :D

поздрави на цялото семейство!

polya каза...

Кхъ-кхъъм - направо се опулих - нали не си била с Йордан :)) една друга тайфа пое по същия маршрут тези дни :))) съвпъдци колко щеш.

arhivatora каза...

Не била Кенкала с Йордана,
най била с Бояна,
на ливади я водеше,
още у дупки фъргаше.

kenkal каза...

:D
... и се много пулеше
дет тя `ич не се страхуваше!
;)
@ polya, Наистине не съм била с Йордан - не го познавам. Бях със семейството. Може и да сме се засекли някъде, ама като не се знаем кои сме и защо сме...
Беше страхотно. Надявам се и тяхната компания да е прекарала добре!