Знойно

Това се казва знойно лято. Пращи от жега и плод всичко, народът се крие на сенчица, а около нас красоти и неописуемост.
Всеки ден пътувам до Аврен. На определени места от селото като се застане, се вижда морето, а на други - Варненското езеро и Девня. И всеки ден все нови неща виждам. Вчера например имаше мъгла. Ама такава мъгла, че да ти се доще да се гмурнеш в нея. Валма памук като че бяха пръснати в ниските части. И за сетен път разбрах мерака на тримата Елин-пелинови герои да се търкулнат в това бяло и гъсто нещо в дола. Снимах с телефона и съответно нищо не стана, че да споделя красотата с вас. Пък и художник не съм, за да го нарисувам. Тъй че -представяйте си и гледайте с отворени очи през стъклото на превозното средство. Може да ви се усмихва някоя неповторимост.
Сега искам да пусна тук едни снимки пак от околностите на Аврен.

На тях са Петрич кале и ...

... най-западната част на Варненското езеро.
Красотата на езерото се обогатява от мръсотията, изхвърляна от заводите в Девня. Затова и такива наситени цветове се кипрят на снимката. Ама пък си е хубосТ.