Вода от шепа

Пили ли сте вода от шепа?

На мен отдавна не ми се е случвало. Като бях дете често ми се случваше да пия от шепата на баща си. Той ме водеше със себе си да видим един или друг роднина и когато ожаднеех, или пък на минаване покрай селската чешма, ми даваше да пия вода от шепата му. Подлагаше голямата си мазолеста длан под студената струя вода, хващаше ме през коремчето и аз пиех донасита от шепата му. Когато се напиех, се изправях със светнали очета и от нослето ми капеше вода, а баща ми тогава се навеждаше да се напие.
След години и на мен ми се е случвало да подлагам шепа под някой чучур, за да пият синовете ми от моята ръка без да се мокрят и без да цамбурват в коритото с водораслите. Научих се как да направя чашка и по същия начин ги хващах през коремчето. И от техните нослета се стичаше вода. И в техните очички светеха звезди. И в тези моменти без думи се чувствах най-обичаната и най-съвършената в техния малък свят.
Такава вкусна и освежаваща вода от чаша или шише не съм пила. Сигурно защото като носител на енергия, водата от шепата на баща ми е ставала добра, силна и обичаща ме като самия него.
От такава жива вода имаме нужда - сега, утре и винаги, когато сме жадни. Не от тази от градската мрежа, не от тази в бутилки, карана от някой целебен извор. Имаме нужда от водата, поела позитивизма и грижата за нас на човека, от чията длан-чаша пием!

Снимка: http://www.4coolpics.com/author_photo/13781/172071.html