Синът ми беше за два дни в София. Впечатления, снимки, разкази за ситуации... Всичко, както си му е ред. Ама ей тази снимка на бележка, забодена на някакво дърво, направо ме остави без думи. Няколко пъти четох, ама нищо не разбирам. Що иска да каже тази високопарна глупост?
Много често ми се случва да слушам дебати и монолози на великомъдри хора от властта (пък и не само), които ме оставят безпонятна по същия начин.
Ами кажи си простичко мъката, бре! Човеко!
Много често ми се случва да слушам дебати и монолози на великомъдри хора от властта (пък и не само), които ме оставят безпонятна по същия начин.
Ами кажи си простичко мъката, бре! Човеко!
5 коментара:
Това е един потенциален блогър-графоман :)
Аз съзирам тук психологически проблем.
Жалко, че отдавна четох разни книги за психоанализа и не мога да си спомня на симптомите на кое психическо разстройство ми напомня, но знам, че шизофрениците са много добри в завъртането на подобни безсмислени изказвания.
Примерите, които съм чел, са много по-невероятни.
А факта, че е залепено някъде, та да го видят повече хора говори, че човека явно е достигнал до някаква "висша" за него истина и не може да не я сподели с другите. И тъй като те рядко му обръщат внимание (ако наистина е душевно болен), какъв по-добър начин от тоя. :)
Стоянов, и аз почнах да си мисля нещо такова. Защото това е начин на изразяване. Обаче... знае ли човек...? В наше време много хора, дето се смятат за нормални здрави индивиди се държат и говорят като душевно болни. Поне така ми се струва на мен.
Такива бележки ги наричат Дац-Зи- Бао-термин от културната революция в Китай за саморъчно написани глупости.
След 1989 година, стените на закрития музей на революционното движение на Царя, беше любимо място за лепене на такива саморъчно написани налудничави постери.
Стоян правилно го е обяснил.
Аз съм виждал такива екземпляри. Някои проявяват даже завидна ерудеиция.
Но психиката е деликатно нещо. Малко да се разбута и става голяма каша.
Публикуване на коментар