Сетих се за нея преди няколко дни. Днес пък се опитах да отворя някакви снимки, показващи приятелство между животни, но не успях. Та се сетих да я споделя.
Една от последните зими се случи доста студена. В селото, където живеят свекъра и свекървата, снегът се задържал доста дълго, студът бил сериозен. Техен съсед се съжалил над дворното куче - онова, дето е вързано на синджир и си има къщичка - и го прибрал в обора при магарето. При магарето е по-топло, отколкото в кучешката колиба. Около седмица песът и магарето живели заедно, топлели се, компания си правели. Студът преминал, дошло време кучето да се върне на двора. Разделили се животните. Изнизали се пролетта и лятото. Дошла есента - реколта се прибира, изсипва се царевицата на двора и чака да я прибрат в чита.
Стопанинът си работел нещо на двора при животните, магарето било вързано, а кучето - пуснато от синджира. Работи си човекът, гледа - отива кучето до купа царевица, взема един кочан и я премъква нанякъде. Зачудил се какво става и втория път вече проследил "крадеца" - яде ли я царевицата, що ли? Какво мислите? Кучето носело кочана на магарето, щото то пък не стигало до царевицата. Оставя я на земята пред него, ляга и го гледа- щом си изяде магарето царевицата, кучето отива за нов кочан и така няколко пъти. Явно не било забравило студената зима и топлия обор.
Това се казва "Приятел в нужда се познава". Не мислите ли?
5 коментара:
Много мило.
Кучетата са майстори на телепатията :)
... а и помнят кой им е помагал.
Това ми напомня как като малка прехраних коня на село с царевични кочани, та трябваше да го водят на ветеринар. Спаси се животното де :) А историята е мнооооого сладка!
Доволна съм, щом сте я харесали. :)))
Много хубава история. Благодаря, че я сподели с нас.
Публикуване на коментар