14 декември 2008

Истинска история за приятелство между животни

Сетих се за нея преди няколко дни. Днес пък се опитах да отворя някакви снимки, показващи приятелство между животни, но не успях. Та се сетих да я споделя.


Една от последните зими се случи доста студена. В селото, където живеят свекъра и свекървата, снегът се задържал доста дълго, студът бил сериозен. Техен съсед се съжалил над дворното куче - онова, дето е вързано на синджир и си има къщичка - и го прибрал в обора при магарето. При магарето е по-топло, отколкото в кучешката колиба. Около седмица песът и магарето живели заедно, топлели се, компания си правели. Студът преминал, дошло време кучето да се върне на двора. Разделили се животните. Изнизали се пролетта и лятото. Дошла есента - реколта се прибира, изсипва се царевицата на двора и чака да я прибрат в чита.

Стопанинът си работел нещо на двора при животните, магарето било вързано, а кучето - пуснато от синджира. Работи си човекът, гледа - отива кучето до купа царевица, взема един кочан и я премъква нанякъде. Зачудил се какво става и втория път вече проследил "крадеца" - яде ли я царевицата, що ли? Какво мислите? Кучето носело кочана на магарето, щото то пък не стигало до царевицата. Оставя я на земята пред него, ляга и го гледа- щом си изяде магарето царевицата, кучето отива за нов кочан и така няколко пъти. Явно не било забравило студената зима и топлия обор.

Това се казва "Приятел в нужда се познава". Не мислите ли?

5 коментара:

morrt каза...

Много мило.

Стоян Стоянов каза...

Кучетата са майстори на телепатията :)
... а и помнят кой им е помагал.

marfieta каза...

Това ми напомня как като малка прехраних коня на село с царевични кочани, та трябваше да го водят на ветеринар. Спаси се животното де :) А историята е мнооооого сладка!

kenkal каза...

Доволна съм, щом сте я харесали. :)))

Дарина каза...

Много хубава история. Благодаря, че я сподели с нас.