Това е картина, която заедно с още три такива е украсявала стените в старата дядова къща. Забождали са ги с гвоздейчета на стените и всяка година са ги махали и нареждали отново при всяко варосване. Баща ми си спомня, че другите три са били "Залавянето на Васил Левски", "Обесването на Васил Левски" и "Битката при Люле Бургас". По тях баща ми, брат му, сестра му и по-големите мои братовчеди са запомняли разказите за историята ни - величава и страшна, героична и пресечена от прояви на низост. При семейните събирания са се развихряли разговори за войнишките и фронтовашки години.
С времето три от картините изчезнали - кой къде ги бил занесъл, как не ги бил съхранил... Факт е, че днес се пази у дома, подлепена и поставена в рамка, само тази - "Четата на Ботев". Аз лично не помня да съм виждала другите три и ще ми бъде интересно, ако някой ги пази и ги покаже, да ги разгледам.
Според мен това е бил добър начин да се възпитава младото поколение в родолюбие и интерес към историята. Пък и до средата на ХХ век възможностите за онагледяване на историческите разкази са били къде-къде по-ограничени от днес.
Текстът под картината гласи (ятовата гласна и голямата носовка ги отбелязвам с почернени букви според произношението, тъй като не зная откъде да намеря знаците за тях, но пък при увеличение на снимката текстът става четивен):
НА 1 МАЙ 1876 ГОДИНА ХРИСТО БОТЙОВЪ СЪ 200 ДУШИ БЪЛГАРСКИ ЮНАЦИ КАТО РАБОТНИЦИ - ГРАДИНАРИ, ОТЪ РАЗНИ РОМЪНСКИ ПРИСТАНИЩА СЕ КАЧВАТЪ ВЪ ПАРАХОДА "Р А Д Е Ц К И". ВЪ СРЕДАТА НА ДУНАВА ВЪ ПАРАХОДА ТРЕВОЖНО ЗАСВИРВА ТРЪБА. ПРИ ЗВУКА НА ТРЪБАТА ВСИЧКИ БОТЙОВИ ЧЕТНИЦИ СЪ ГОЛЯМА БЪРЗИНА ЗАПОЧВАТЪ ДА ТРОШАТЪ ПРЕДАДЕНИТЕ КАТО БАГАЖЪ САНДЪЦИ, ПЪЛНИ СЪ ВЪЗСТАНИЧЕСКИ ДРЕХИ И ОРЪЖИЯ. ОБЛИЧАТЪ СЕ И СЕ ВЪОРЪЖАВАТЪ, РАЗВЯВАТЪ ЗНАМЕТО И СЕ НАРЕЖДАТЪ ОКОЛО БОТЙОВЪ, КОЙТО СЪЩО СЕ БЕ ОБЛЯКАЛЪ КАТО ВОЙВОДА. КАПИТАНА НА ПАРАХОДА ИЗПЛАШЕНЪ ОТИВА ПРИ БОТЙОВЪ ЗА ДА РАЗБЕРЕ, КАКВО СТАВА. БОТЙОВЪ СЪ ИЗВАДЕНА САБЯ ЗАЯВЯВА, ЧЕ ИСКА ПАРАХОДА ДА СЕ ПРИБЛИЖИ ДО БЪЛГАРСКИЯ БРЯГЪ, ЗА ДА СЛЕЗЕ СЪ ЧЕТАТА СИ, ГДЕТО ОТИВАТЪ ДА СЕ БОРЯТЪ ЗА СВОБОДАТА НА ПОРОБЕНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОДЪ, КАТО ПРИБАВИЛЪ СЪ ГРЪМОВЕНЪ ГЛАСЪ: ТУКЪ СЕ СЛУША МОЙТА ВОЛЯ - АЗЪ СЪМЪ КАПИТАНЪ!
С времето три от картините изчезнали - кой къде ги бил занесъл, как не ги бил съхранил... Факт е, че днес се пази у дома, подлепена и поставена в рамка, само тази - "Четата на Ботев". Аз лично не помня да съм виждала другите три и ще ми бъде интересно, ако някой ги пази и ги покаже, да ги разгледам.
Според мен това е бил добър начин да се възпитава младото поколение в родолюбие и интерес към историята. Пък и до средата на ХХ век възможностите за онагледяване на историческите разкази са били къде-къде по-ограничени от днес.
Текстът под картината гласи (ятовата гласна и голямата носовка ги отбелязвам с почернени букви според произношението, тъй като не зная откъде да намеря знаците за тях, но пък при увеличение на снимката текстът става четивен):
НА 1 МАЙ 1876 ГОДИНА ХРИСТО БОТЙОВЪ СЪ 200 ДУШИ БЪЛГАРСКИ ЮНАЦИ КАТО РАБОТНИЦИ - ГРАДИНАРИ, ОТЪ РАЗНИ РОМЪНСКИ ПРИСТАНИЩА СЕ КАЧВАТЪ ВЪ ПАРАХОДА "Р А Д Е Ц К И". ВЪ СРЕДАТА НА ДУНАВА ВЪ ПАРАХОДА ТРЕВОЖНО ЗАСВИРВА ТРЪБА. ПРИ ЗВУКА НА ТРЪБАТА ВСИЧКИ БОТЙОВИ ЧЕТНИЦИ СЪ ГОЛЯМА БЪРЗИНА ЗАПОЧВАТЪ ДА ТРОШАТЪ ПРЕДАДЕНИТЕ КАТО БАГАЖЪ САНДЪЦИ, ПЪЛНИ СЪ ВЪЗСТАНИЧЕСКИ ДРЕХИ И ОРЪЖИЯ. ОБЛИЧАТЪ СЕ И СЕ ВЪОРЪЖАВАТЪ, РАЗВЯВАТЪ ЗНАМЕТО И СЕ НАРЕЖДАТЪ ОКОЛО БОТЙОВЪ, КОЙТО СЪЩО СЕ БЕ ОБЛЯКАЛЪ КАТО ВОЙВОДА. КАПИТАНА НА ПАРАХОДА ИЗПЛАШЕНЪ ОТИВА ПРИ БОТЙОВЪ ЗА ДА РАЗБЕРЕ, КАКВО СТАВА. БОТЙОВЪ СЪ ИЗВАДЕНА САБЯ ЗАЯВЯВА, ЧЕ ИСКА ПАРАХОДА ДА СЕ ПРИБЛИЖИ ДО БЪЛГАРСКИЯ БРЯГЪ, ЗА ДА СЛЕЗЕ СЪ ЧЕТАТА СИ, ГДЕТО ОТИВАТЪ ДА СЕ БОРЯТЪ ЗА СВОБОДАТА НА ПОРОБЕНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОДЪ, КАТО ПРИБАВИЛЪ СЪ ГРЪМОВЕНЪ ГЛАСЪ: ТУКЪ СЕ СЛУША МОЙТА ВОЛЯ - АЗЪ СЪМЪ КАПИТАНЪ!
10 коментара:
Здравей!
Личи си, че никога не си виждала парахода "Радецки" на живо. И политиците пишат такива чудеса, без да знаят за тях.
Ти да не си го виждал :)? Корабът отдавна го няма , а това в Козлодуй е копие .
I Dvamata se chudite kakvo da pravite !! Momicheto (ili jenata pishe kakvo ima i e vidiala) i iska da nauchi oste nesto za minaloto patriotichno vazpitanie na BULGARSKIA Narod . a ZA RADEZKI e savsem druiga TEMA moje da se prodalji i bez ZAIAJDANE
:) Радвам се, че имате мнение, но Анонимен №3 се е постарал и да разбере за какво иде реч в написаното. Благодаря му за защитата! :)))
знаете ли, малко се отдалечавам от темата на статията (според мен трябва да поздравим kenkal, че си подлепя старите дядови картини вместо плакати на съвременните герои, но се замислих за нещо друго - защо винаги за българите е имало значение ПЪРВО как са облечени. това значи ли, че бе униформи революция не се прави? ...ПРИ ЗВУКА НА ТРЪБАТА ВСИЧКИ БОТЙОВИ ЧЕТНИЦИ СЪ ГОЛЯМА БЪРЗИНА ЗАПОЧВАТЪ ДА ТРОШАТЪ ПРЕДАДЕНИТЕ КАТО БАГАЖЪ САНДЪЦИ, ПЪЛНИ СЪ ВЪЗСТАНИЧЕСКИ ДРЕХИ И ОРЪЖИЯ. ОБЛИЧАТЪ СЕ И СЕ ВЪОРЪЖАВАТЪ, РАЗВЯВАТЪ ЗНАМЕТО И СЕ НАРЕЖДАТЪ ОКОЛО БОТЙОВЪ, КОЙТО СЪЩО СЕ БЕ ОБЛЯКАЛЪ КАТО ВОЙВОДА...
Благодаря за поздрава, но картината не е в моя дом, а в дома на родителите ми. Пък и аз вече не лепя плакати по стените. Все пак обичам да я виждам окачена на стената и поставена в рамка.
По въпроса за облеклото никога не съм се замисляла. Но май всички опозиционни и революционни групи са обединени ако не от обща униформа, то от някакъв знак в облеклото, който ги отличава от другите и ги причислява към групата на... Говоря не само за нас, българите. Всички и навсякъде са такива.
Можем ли да приемем,че Ботев е терорист,щом по насилствен начин завладява кораба "Радецки"?
:/ Историческите факти подлежат на тълкуване. И винаги се тълкуват субективно. Нашите герои може и да са били разбойници за властимащите от онова време. И сега а се срамуваме ли от живота и делата им?
Не бива!
Пък и по времето на Ботев думата терорист, мисля, не е била употребявана. Историците може би ще кажат, че и екстремист не може да го наричаме.
Той е бунтовник и национален герой!
Всъщност очаквам да виждам имена под коментарите! По-достойно е някак!
Попаднах на публикацията, излиза, година по-късно. Сещам се, че у една от моите баби имаше близка по сюжет репродукция, даже я прерисувах като малка. Създаваше почти мистично усещане и някакво страхопочитание. Права си, kenkal, за начина да се създава отношение към историята - простичко и с уважение. И не толкова заради самата история, колкото заради нас, изгубените в съмнения и злободневие - кое е тероризъм, кое - екстремизъм и кое - безумна посредственост.
Розина, приятно ми е от време на време някой да коментира моя публикация, па макар и стара. Пък и по-горе някак много анонимно ми идеше ;)
Жалко, че няма как да покажеш въпросната репродукция от бабината си къща. Щеше да е интересно.
А относно хилядите въпроси и чуденки кое какво е в историята ни, неизбежно е да си ги задаваме. Лошо е, че се губим в тях.
Публикуване на коментар